Путин балансира политика и патриотизъм спрямо Украйна

Когато Владимир Путин положи венец на гроба на Незнайния воин пред стените на Кремъл завчера, това бе мирен жест, който да възпомене нашествието на нацистка Германия срещу Съветския съюз преди 73 години, се казва в анализ на "Файненшъл таймс".

Отношението на руския президент към боевете, разразили се днес в Източна Украйна, изглежда далеч по-двусмислено. Въпреки че обеща "да подкрепи намеренията" за примирието, предложено от украинския му колега Петро Порошенко, той за пореден път хвърли вината за продължаващото насилие върху всеки друг освен проруските бунтовници.

При условие, че конфликтът в Украйна изглежда върви към прелом, Москва се застрахова, като разпределя залозите си. От една страна, Путин се включи в трескаво обсъждане на пътищата към политическо решение - в телефонни разговори с Порошенко и с президента на Франция Франсоа Оланд (по два с всеки от тях), както и с канцлера на Германия Ангела Меркел - разговори, в които според дипломати Русия показала насърчителни признаци на прагматизъм.

От друга страна Украйна и международни наблюдатели твърдят, че Русия все още снабдява бунтовниците с тежки оръжия и връща обратно военните сили, които обяви, че изтегля от границата.

Що се отнася до Запада, там подобна тактика насърчава призивите за още санкции, като мнозина са убедени, че Москва работи за пълномащабно разцепване на Украйна.

Но вътре в Русия, според анализаторите, картината е по-сложна. "Да се вярва, че Русия се подготвя да се намеси военно, би било сериозно подценяване на интелектуалните възможности на Путин", казва Дмитрий Тренин, шеф на московския център "Карнеги", филиал на американския мозъчен тръст.

"Обратно на това, което може да ни се стори на пръв поглед, има шанс за припокриване между това, което иска Путин, и това, което иска Порошенко. Те са на път да сключат сделка".

Източници, информирани за заседанието на Путин миналата седмица с неговия съвет за национална сигурност, казаха, че въпреки отказа на Порошенко да обмисли превръщането на Украйна във федерална държава, за което настоява Москва, предложенията му за по-голяма децентрализация, включващи пряко избиране на регионални правителствени глави, биха могли да са приемливи за руския президент.

Според руски външнополитически представители Москва преди всичко иска "структурна блокада" за членство в НАТО на Украйна. Те казват, че преки избори на регионални правителства биха могли да постигнат тази цел, давайки по-голямо влияние на източноукраинските политици, които са против ориентацията на Киев към пълна интеграция със Запада.

Според анализатори, макар че Москва е насърчила бунта, защото той спомага за натиска над Киев, бунтовниците не са съвсем по вкуса на Путин. "Те вършат работа на Москва, но само толкова", заяви Тренин.

Напоследък насоката в руската пропагандна кампания подкрепя това мнение. Докато държавната телевизия водеше атаката в ранните фази на украинската криза, разпалвайки страхове и подозрения към "фашистките сили" в Киев, отразяването и коментарите вече са станали по-предпазливи. Почти напълно липсват явни нападки срещу Порошенко.

След като използва Украйна, за да засили патриотичните страсти сред мнозинството от руснаците, Путин сега не може да си позволи прекалено да прилича на миролюбив "гълъб", смятат анализатори. Първоначалната му огнена реторика породи очаквания сред руските националисти, че ще продължи анексирането на Крим през март, като "върне" и Източна Украйна. След като руската инвазия не се сбъдна, някои идеолози - и крайнодесни, и крайнолеви, започнаха да критикуват президента.

Преди седмица Александър Дугин, философ националист, който през последните месеци преживя тренсформация от ексцентрична маргинална фигура в идеолог на доминиращата нагласа, обвини руския президент, че е предал бунтовниците, както и собствената си страна.

"Сега Путин предава не само Донецката и Луганската народна република, а и себе си, Русия и всички нас", написа Дугин на страницата си във Фейсбук. "Те (бунтовниците) имат нужда от реална помощ, ефективна и незабавна, но такава няма".

Владимир Кучеренко, апологет на Съветския съюз и идеолог на патриотизма, нарече нежеланието на Москва да застане открито на страната на бунтовниците "престъпление на Кремъл".

Според Михаил Касянов, бивш министър-председател, станал критик на Путин, руският президент се опитва да изпълни труден номер на еквилибристика: след като е малко вероятно Русия да нахлуе в Украйна, президентът все пак трябва да покаже на привържениците си, че Москва не е изоставила рускоезичното население в Изтона Украйна.

"Играта е към края си", каза той, "а основната задача на Путин е да сведе до минимум политическите загуби и да спаси репутацията си". (БТА)