Киев се опасява от открита война с Русия

Киев се опасява да не избухне открита война с Русия, пише "Независимая газета". Според руския вестник украинските власти са изплашени от изявление на Евгений Бушмин, зам.-председател на горната камара на парламента, призовал да се използват оръжия с висока прецизност срещу Украйна.

Според Бушмин, цитиран от РИА Новости, са зачестили провокациите от украинска страна, защото "няма друг начин да ни се натрапи конфронтация с украинските силови структури". Той призовава "да се борим с това като цивилизованите страни, САЩ, Европейския съюз". "Трябва да използваме оръжия с висока прецизност, включително като Израел", добавя руският сенатор.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков отхвърли обаче възможността Русия да предприеме пряко военно нахлуване или да нанесе удари по територията на Украйна. Но Киев пак заговори, че в страната може да бъдат изпратени руски войски - уж като миротворчески сили, посочва изданието.

Украинският политолог Вадим Омелченко отбелязва успешните външнополитически маневри на Русия, издействала Западът да отложи дискусиите за трети пакет от санкции, а Украйна - ратификацията на споразумението за асоцииране с ЕС.

Киев категорично отрича войските му, пратени срещу сепаратистите в Източна Украйна, да са замесени в неотдавнашния "обстрел на руски градове", накарал Бушмин да предложи "прецизни удари" по украинска територия. Според киевските власти обстрелът е започнат от проруските отцепници, за да накарат Русия открито да влезе във война с Украйна, пише всекидневникът, цитиран от Би Би Си.

Междувременно украинският президент Петро Порошенко заяви, че напоследък срещу украинските сили се използва нова руска система за залпов огън, а в сраженията срещу украинската армия са участвали руски кадрови офицери, се казва в статията.

Киевският аналитик Олексий Мелник коментира бунтовническата атака с руска ракетна система срещу украински КПП по границата с Русия на 11 юли - според него тя вече наподобява прецизен удар, каквито предлага руският сенатор. Той допуска, че Москва ще вземе решение за подобни действия: "Не бива да изключваме употребата на каквото и да било, стига да го има в руския арсенал. Зависи обаче какво ще смятаме за прецизни удари и прецизни оръжия".

Прецизните удари са "много опасно предложение, чието осъществяване крие последици", забелязва украинският аналитик Игор Козий. Най-лошият отговор ще е украински удар по руска територия, смята Олексий Мелник.

"Независимая газета" пише, че Петро Порошенко е обсъдил положението по телефона с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой - помолил е въпросът да бъде включен в дневния ред на Съвета, който ще заседава утре, и е обещал да представи доказателства, че тежка военна техника е минала нелегално в Украйна от руска територия.

Лидерите на ЕС ще се опитат в сряда да съгласуват помежду си нови санкции срещу Русия, за каквито приканват балтийските страни, Полша, Великобритания, Швеция и още няколко членки.

Според тях Москва не съдейства достатъчно за деескалация на конфликта в Югоизточна Украйна, пише "Комерсант".

За засилване на евросанкциите апелират също Вашингтон и Киев - те "обещават (. . .) доказателства, че Русия снабдява с оръжие" т. нар. опълченци в размирния украински регион, добавя всекидневникът.

Джоузеф Крузич от посолството на САЩ в Москва казва, че по американски данни в Югозападна Русия "е натрупано голямо количество въоръжения", включително танкове от остарели модели, бронирани коли, реактивна и друга артилерия, както и системи за ПВО. Той изразява опасения, че "повечето от тези оръжия ще бъдат предадени на сепаратистите от Югоизточна Украйна", както е ставало вече "през последния месец".

Москва категорично отрича, дори заяви, че смята да демонстрира "добра воля" и да покани наблюдатели от ОССЕ на границата с Украйна. Това сочи, че руските власти са смекчили своята позиция, включително с цел да лишат от аргументи апелиращите за засилване на санкциите, пише "Комерсант".

"Готовността на Москва за компромиси по украинския въпрос със сигурност ще бъде оценена от противниците на твърдите мерки, сред които е Италия, а и още няколко страни от ЕС – Франция, Германия, Австрия, България, Гърция и Словения", прогнозира вестникът. "За да разшири ЕС санкциите срещу Русия, е необходим консенсус между всички членки" - което е малко вероятно, твърдят експерти на изданието. "Комерсант" обаче не изключва, че при това положение САЩ може да наложат на Русия едностранни санкции.

Страните от НАТО са потресени от много ефективната руска информационна война по време на украинския конфликт, пише "Ведомости", като се позовава на Адам Томсън - новия британски посланик в Алианса. Според Томсън анексията на Крим – "тревожен сигнал за пакта", и сетнешните събития в Източна Украйна са били съпроводени от организирани кампании за тролинг в интернет, дезинформация и кибератаки срещу прозападни организации, включително американски аналитични центрове и военни организации, свързани с НАТО.

Високопоставени служители от Алианса на практика нямат съмнения, че тази мащабна дейност е била режисирана от руското правителство. По данни на "Ведомости" участниците в предстоящата лидерска среща на НАТО в Уелс ще се опитат да разработят дългосрочна ясна политика за противодействие на подобни нови заплахи.

По думите на Томсън НАТО трябва "да разсейва легендите за себе си, разпространявани от Русия", и да стане терен, на който съюзниците да обменят опит за най-добрите методи за борба срещу информационната политика на Москва. Последната е станала вече "изкусна пропагандна машина", тясно обвързана с военните, политическите и икономическите действия на Русия, смята той.
 

/БТА/