"Икономист": Русия ускорява самоизолацията си

„Изолация“, „консолидация“ и „самостоятелност“ са различни термини, използвани от политическия и бизнес елит на Москва, които означават едно и също нещо. Изправена пред международните санкции, наложени ѝ заради анексирането на Крим и подкрепата за проруските сепаратисти в Украйна, Русия се подготвя да се затвори още повече в противопоставянето си със Запада. Тя залага за дълъг период на дипломатическа враждебност и икономически трудности, пише „Икономист“.

Този процес сега изглежда се забързва. На 6 август Кремъл отговори на западния натиск, налагайки ембарго върху земеделския износ на страните, наложили санкции на Русия. Междувременно напрежението в Източна Украйна расте. Украинските сили неутрализираха съпротивата на бунтовниците в Донецк чрез безразборен артилерийски обстрел.

Путин е изкушен да спаси доверието на сепаратистите към него, като изпрати в Украйна руски войски под претекст, че охраняват хуманитарен конвой. По данни на НАТО на руско-украинската граница има струпани 20 хил. руски войници. Те провеждат военни учения, каквито и в миналото са били извършвани при подготовка за инвазия. Дори и те да не пресекат границата, конфронтацията между Русия и Запада изглежда обречена да продължи, докато Путин управлява, а може би и след това.

Увеличавайки подкрепата си за проруските бунтовници след катастрофата на полет MH17 над Украйна, Путин показа, че за него собственото му разбиране за историческата съдба на Русия е по-важно от икономическото благосъстояние и репутацията на родината му. Той предприема рисков залог, като се надява, че чрез оспорването на установения след Студената война ред ще пожъне успехи и ще компенсира влошаването на жизнения стандарт в страната.

Неправилно е Путин да бъде възприеман като „меркантилен“, посочва депутат от Държавната дума, член на партията на президента „Обединена Русия“. Той е „историческа фигура“, която ще превърне Русия в самостоятелен център на сила и влияние. Миналия месец Путин обяви пред руския Съвет за сигурност, че „за щастие Русия не е член на никакви съюзи“, което той определи като „гаранция за държавния суверенитет“.

Новият конфликт между Русия и Запада няма да бъде борба между суперсили, най-малкото защото днес Русия няма идеология, която да се разпростира извън границите ѝ. В интервю пред „Икономист“ американският президент Барак Обама посочи, че въпросите, които възникват около Русия, са „единствено регионални“.

Кремъл гордо заявява, че ще замени западните хранителни стоки с домашни такива. Заместването на вноса би могло да проработи, ако производителите вече не работеха при почти пълно натоварване на капацитета си и при спешна нужда от нови инвестиции, които ще бъдат ограничени със свиването на чуждото финансиране.

Резервите на държавата на стойност 173 млрд. долара в държавни инвестиционни фондове, натрупани през годините от обилни печалби от продажбата на петрол, ще бъдат стопени, за да се стабилизира рублата и да се изплатят дълговете на държавните банки и фирми. „Това няма да ни убие, но ще ни създаде проблеми“, коментира депутатът от „Обединена Русия“.

Путин ще трябва да впрегне финансовите ресурси на Русия до краен предел, ако иска да изпълни обещанията за социалните разходи, които направи, когато се завърна на президентския пост през май 2012 г. Тогава Русия прогнозираше ръст на БВП от 5% на година. Сега МВФ очаква руската икономика да се разшири с едва 0,2% през 2014 г.

Путин вече предложи въвеждането на 3-процентов данък върху продажбите, който да помогне за запълването на дупките в регионалните бюджети. Правителството обяви и че ще отклони плащанията на частните инвестиционни фондове към федералния бюджет. Тогава заместник-министърът на икономическото развитие заяви, че се срамува от действието на държавата и беше освободен от длъжност на следващия ден.

Тези проблеми все още не са навредили на Путин. Напротив, той е по-популярен от всякога и стратегията му се оказва изключително ефективна. 74% от руснаците имат негативно мнение за САЩ, което е най-високото ниво в постсъветската история на Русия, показва проучване на московския мозъчен тръст „Левада-център“. Конфронтацията със Запада „отприщи голяма маса недоволство“, натрупвано в годините след рухването на Съветския съюз, посочва директорът на „Левада-център“ Лев Гудков.

Сега, след като Путин знае, че отсега нататък каквото и да стане, отношенията му със Запада вече са влошени, той може би е готов отново да вдигне залога.

Още икономически новини четете в Investor.bg