Къде тоалетна хартия се намира по-трудно от консерва с яребица

Години след разпада на СССР Куба остава бастион на комунизма, централното планиране и недостига на основни стоки. Всеки, който се връща от пътуване в чужбина, носи вкъщи възможно най-много стоки, дори и да идват от Москва, пише Сара Рейнсфорд, кореспондент на БиБиСи в Куба. Ето какво разказва тя за прясното мляко, частите за Лада и защо е по-лесно да си купиш консервирана яребица, отколкото тоалетна хартия:

"Вероятно оранжевата бутилка с почистваща течност, наредена до тенис обувки за приятел и купчина бебешки дрехи за друг близък, е най-странното нещо, което някога съм носила. Това е ритуал, с който вече съм свикнала: всеки път, когато напусна комунистическа Куба, където рафтовете са празни, пазарувам.

Последния път, когато опаковах багажа си за прибиране в Хавана, се замислих. Бях в Москва, на път за вкъщи от работа. Както винаги бях натоварена с много подаръци и консумативи. Замислих се, че не беше много отдавна времето, когато щях така да се запасявам и за пътуване към Русия.

В началото на 1990 г. бях студент в Русия. Държавата болезнено изживяваше края на седемте десетилетия на комунизма. Магазините бяха празни. С приятелите ми се отправяхме всеки ден с празни торби по магазините да търсим нещо останало по рафтовете. Бяхме свикнали да купуваме каквото има, а не това, от което се нуждаем. Взимахме мариновани домати, а в някои добри дни и консервирана риба.

Но новата Москва, която посетих миналата седмица, беше пълна с молове, с магазини на световни марки и кафе вериги. Моята близка приятелка Наташа пазаруваше повечето неща чрез едно докосване на своя iPad. Когато разказах на Наташа за пазаруването ми за Куба, си спомнихме първото ни пътуване в чужбина година след като се разпадна СССР. Отидохме във Великобритания.

Имаше различни видове сирена, от всичко по 10 вида. Наташа се засмя, когато се сети за първия ни досег със западен супермаркет. Аз първо бях развълнувана, а после се разплаках.

„Забравили сме какво беше преди“, призна Наташа, докато седяхме до ресторант на Макдоналдс и магазин за мобилни телефони. “Определено вече приемаме това за даденост“, допълни Наташа.

В детството на Наташа икономиката на Куба се поддържа в платежоспособност благодарение на субсидиите от Съветския съюз. Това все пак е островът идеологически съюзник на Москва, намиращ се точно до врага САЩ. Но след 1990 г. спасителното въже на субсидиите беше отрязано, а кубинците започнаха да страдат.

Един приятел в Хавана ми разказваше, че веднъж се озовал в болницата. Не е имало гориво за градския транспорт и се наложило да кара колело до работа. Но бил толкова гладен, че припаднал по пътя.

В днешна Куба, ако имаш пари, няма да гладуваш. Серия от икономически реформи бавно нормализират положението в страната. Хората вече могат да стартират частен бизнес – създават се най-вече частни кафенета и ресторанти. И тъй като земеделските производители не трябва вече да продават всичко произведено на държавата, частните ресторанти купуват продукти директно от тях. Така те заобикалят държавната мрежа от дистрибуция, която е доста неефективна.

И все пак въпреки близостта на Куба и САЩ, 50-годишното ембарго на Вашингон е направило така, че на острова все още няма американски инвестиции. Няма "Старбъкс", няма кока-кола.

За някои това може да е нещо добро. Но те едва ли ще намерят за толкова хубаво пазаруването на всекидневни стоки. Там ще се видят голи рафтове с тук-таме единствено евтин кетчуп или памперси за възрастни.

Случва се със седмици в магазините да липсват основни продукти, когато държавата се затруднява да плаща за вноса. Така например в продължение на 4 седмици нямаше тоалетна хартия и прясно мляко. Същевременно навсякъде пък имаше консерви с яребица. Виждали сме купчини от кутии на повече от 2 години при цена от 25 долара. Може би това беше една от грешките на планирането.

Но да оставим яребиците настрана. Пътуването в чужбина винаги е придружено от трескаво пазаруване. В Куба даже има т.нар. „мулета“, които се изхранват с този тип търговия. Те носят всичко, което им бъде поръчано, въпреки че правителството започна да ги преследва.

Когато казах на оператора, че ще ходя до Русия, той през смях ми поръча да му купя резервни части за колата му – Лада. Въпреки старите американски коли от 50-те години Лада-та е все още най-популярната кола по улиците на Куба.

Добре, че не му обещах да му взема части.

Русия се е променила толкова много. Гладките улици на Русия сега ги кръстосват скъпи и луксозни автомобили. Всъщност за цяла седмица видях едва една Лада. Моята приятелка Наташа също обърна внимание на това. Дори снима колата."