България е част от енергийна конфронтация

България за пореден път спря строежа на газопровода "Южен поток", докато проектът "не отговори на техническите изисквания на Еврокомисията". Това нареждане вече предизвика недоумение в българските делови среди, пише "Росийская газета".

Служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов е възложил на Българския енергиен холдинг (БЕХ) преустановяване на всички действия по "Южен поток", докато проектът не отговори на законовите изисквания на ЕК, съобщи преди два дни министерският пресцентър.

Според руски аналитици чрез по-нататъшни дискусии по въпроса Брюксел разчита да спазари по-добри възможности за участие в проекта за европейските производители. Точно затова ръководството на ЕК отново натисна Русия, за да замрази осъществяването на "Южен поток", докато започнат преговори с Москва, твърди "Росийская газета".

В икономически план Европа има нужда от "Южен поток", но кризата в отношенията между ЕС и Русия неизбежно трябваше да се отрази и върху газопровода. Взаимните санкции обаче бяха наложени с оглед конфликтът все пак да не се проточи и до зимата да бъде решен, коментира за московския официоз Александър Курдин от аналитичния център по енергетиката към руското правителство.

Ситуацията около "Южен поток" в България пак се изостри, отбелязва "РБК дейли". Българските власти фактически обвиниха "Газпром", че се мъчи без разрешение да емитира допълнителни акции от "Южен поток България" АД, та да получи контрола върху оператора на строежа на газопровода. В спора може да се намесят българските правоохранители, смята изданието.

Още първият опит на временното правителство в България наистина да спре строежа на "Южен поток" на практика се провали. Властите в София не успяха да блокират увеличаването на уставния капитал на съвместната проектна компания, при все че бяха представени в директорския борд, пише по същия повод "Комерсант".

Според експерти съдбата на газопровода ще зависи най-вече от преговорите между Русия и ЕС в контекста на украинския газов проблем, добавя всекидневникът.

До последно време всички изявления на България, че спира проекта, всъщност бяха фикция, заявява негов събеседник, "запознат с нещата". "Позициите на "Газпром" юридически са много добре защитени с междуправителствено споразумение, затова сега българите използваха единственото ефективно средство – да парализират работата чрез БЕХ", казва той.

Активните действия на София може да са "димна завеса за Брюксел", предполага бившият български посланик в Русия Илиян Василев, цитиран в статията. Българското "техническо правителство всъщност не решава нищо; след изборите ще видим как да се разберем", казва източник на вестника в "Газпром".

Отношението на новия български кабинет към проекта може бързо да се промени, ако през зимата се появят проблеми с транзита на руски газ през Украйна, отбелязва Алексей Гривач от руския Фонд за национална енергийна сигурност.

Русия ще повдигне въпроса за "Южен поток" на преговори с ЕС по украинския газов проблем на 29 август, допълва "Комерсант".

"Новие известия" представя "версия, популярна сред официалните лица в Русия" - че "днешната атака срещу "Южен поток" идва само от интригите на САЩ и европейците, играещи по свирката им, забравили уж собствените си изгоди заради интересите на отвъдокеанския "по-голям брат".

Трудно е обаче да подминем факта, че още преди да започне конфликтът в Украйна, ЕС бе разтревожен от опитите на "Газпром" да обкръжи Европа, да я хване "в клещи" чрез "Северен" и "Южен поток". С тази цел ЕС последователно се стремеше към диверсификация на газовия внос; освен това Европа отдавна има претенции към "Южен поток" във връзка с Третия си енергиен пакет, припомня изданието.

Според експерти на "Взгляд" поведението на София няма нищо общо с антируските мерки на ЕС. Правилата на ЕС датират отдавна и Европейската комисия настояваше България да ги изпълни, що се отнася до "Южен поток", още от 2008 г., цитира електронният вестник аналитика Михаил Крутихин, говорил пред РосБизнесКонсалтинг. "България започна да реагира на тези искания, когато комисията пристъпи към санкции срещу София", обяснява той.

В края на август предстоят преговори между Русия и Украйна в Минск. Дотогава Западът и по-точно Вашингтон би желал да покаже, че газовият поток през Украйна няма алтернатива, заявява руският наблюдател Дмитрий Абзалов.

Според него обаче позициите на ЕС и на Вашингтон може да се разминат точно сега. "Вашингтон гони свои цели, свързани с енергийната сигурност, по-точно с опит да натрапи на Европа своя шистов газ. Европа обаче от една страна не иска да плаща твърде много за синьото гориво, от друга - много силно зависи от руските енергоносители. Ясно е, че маньовърът около България е част от по-сериозна енергийна конфронтация, от борба за Евросъюза като ключов пласментен пазар. Ако погледнем по-широко, води се борба за самостоятелна икономическа политика на ЕС. И България е най-слабото звено, където се кръстосват всички интереси", разсъждава експертът.

В момента България зависи много сериозно от ЕС и от помощта му - европейските фондове. Това е особено важно с оглед последните аграрни санкции на Русия, от които българите може сериозно да пострадат, изтъква пред изданието "Руска планета" аналитикът Руслан Костюк.

Обявеното от България спиране на строежа на газопровода, заобикалящ Украйна, може да сложи кръст на целия проект, предупреждава "Независимая газета". "Белег за най-сериозни проблеми с "Южен поток" според вестника са започналите преговори на Киев с големи енергийни компании за продажба на част от украинската газотранспортна мрежа (ГТМ). "Мрежата наистина има смисъл да се купи само при пълен провал на "Южен поток", който би обезценил украинската транзитна тръба", коментира всекидневникът.

Ако "транзитната тръба" бъде продадена "на американците", строежът на "Южен поток" може да не започне изобщо, заключава "Независимая газета".

Междувременно "Газпром" отправя сигнали към ЕС, че е готов да прокара алтернативен канал за износ, наречен "Силата на Сибир", към Китай. И намеква на Брюксел, че Европа не е единственият желаещ да получи руско "синьо гориво", отбелязва "Московский комсомолец".
 

/БТА/