Иска ли Москва независимост за отцепниците в Украйна

Невъзможно е да се предскаже колко ще трае конфронтацията в Украйна - така смята Владимир Путин според "Росийская газета". "Това до голяма степен зависи от политическата воля на днешното украинско ръководство", цитира официозът интервю на руския президент за телевизия "Първи канал".

В Украйна "проблемът е и там, че страната е в навечерието на парламентарни избори - на всички участници в започналата вече парламентарна надпревара им се ще да демонстрират колко са яки. Все пак се надяваме на най-доброто", казва Путин.

Вестникът свързва тази надежда отчасти и с преговорите, проведени от Путин на 26 август в Минск с украинския президент Петро Порошенко. Печатът изтъква, че руският лидер нарича Порошенко "партньор, с който може да се води диалог".

"Президентите са се разбрали ситуацията в Украйна да бъде решена мирно, чрез преговори, а грешките като силовото заграбване на властта (в тази страна, б. р.) никога да не се повторят", посочва "Росийская газета".

"Ведомости" откроява призива на Путин към преговори "за политическата организация на обществото и държавността на Югоизточна Украйна".

Вероятно Москва вече настоява не за федерализация на Украйна, а за фактическа независимост на отцепническите Донецка и Луганска област, настоява те "да получат статут на самоуправляеми територии с всички атрибути на държавност, без обаче да се отделят", коментира руският политолог Алексей Арбатов.

"ООН няма да ги признае, нито ще бъдат приети в Шанхайската организация за сътрудничество и в БРИКС. Но иначе ще бъдат независими, дори със собствена валута или с руската рубла. Като Иракски Кюрдистан например", пояснява той.

Владимир Путин разказа при какви условия може да бъде спряна войната в Украйна. Той се надява на мирно уреждане, но същевременно сравнява украинската армия с "фашисти", а за Югоизточна Украйна иска "държавност", отбелязва "РБК дейли".

В допълнителни разяснения говорителят на държавния глава Дмитрий Песков уточни, че не е ставало дума за държавна независимост на Донецка и Луганска област, а само за диалог на украинските власти с представители на Югоизтока – "преговори вътре в Украйна, отнасящи се до вътрешноукраинското устройство".

Песков обаче нарече югоизточните украински земи "Новорусия"; "същият термин бе използван и на сайта на Кремъл в официално обръщение на Путин към опълченците през нощта срещу петък", пише изданието.

Според него Путин е признал, че т. нар. опълченци имат право на въоръжена съпротива, а пред участници в младежки лагер е сравнил в петък украинската армия с "немско-фашистките окупатори".

Путин разшири коридора от възможности за изход от конфликта, но диктува условия от позицията на силния, заявяват за всекидневника руски експерти.

Донецката и Луганската народна република не биха склонили да приемат статут на обикновени области в Украйна; след всичко станало естествено не става дума за банална "федерализация" на страната. Хипотетично страните в конфликта биха могли още да договорят широка автономия на двете републики в състава на обща държава, но за целта трябва да спрат бойните действия и да седнат на преговорната маса, както всъщност настоява Москва, резюмира експертът Алексей Чеснаков.

Киев няма да преговаря със самопровъзгласените републики; диалог за уреждане на конфликта може да има само с Москва, твърди украинският аналитик Володимир Фесенко. Веднага след срещата Путин-Порошенко в Минск въоръжените сили, воюващи с украинската армия, започнаха настъпление, забелязва той. Според експерта телевизионното интервю на Путин е идеологическа обосновка за въоръжено налагане на мир в Украйна.

"Участието на Русия в украинските събития до голяма степен е свързано повече с вътрешната политика, отколкото с външната", заявява пред "Независимая газета" Николай Петров от Московския център "Карнеги".

"По-нататъшна ескалация на руското участие може да предизвика много сурови санкции, което Кремъл естествено би желал да избегне. От друга страна, трябва да държим високо знамето и да демонстрираме успехи - сега Путин стана заложник на това" съображение, пояснява наблюдателят.

"Въоръжените сили на самопровъзгласилата се "Донецка народна република" се укрепиха в Новоазовск, но не бързат да развият настъплението в посока Мариупол. Градът обаче все едно се готви за обсада", коментира "Комерсант" бойните действия между киевските сили и сепаратистите в Източна Украйна.

Междувременно Москва и Киев размениха помирителни жестове, добавя вестникът. "Украйна върна 10-те руски десантчици, попаднали на нейна територия, Русия - 63 украински военни, минали границата", пояснява той.

Никоя страна не разкрива подробности от преговорите, довели до този резултат - зам.-командващият Въздушнодесантните войски само подчерта, че преговорите не са били "никак лесни", констатира "Комерсант".

Високопоставен източник от руския Генерален щаб казва пред вестника, че размяната е станала възможна едва след личната намеса на Путин. Преди срещата на руския лидер с Петро Порошенко в Минск украинските силови структури са избягвали контактите и са блокирали възможността за преговори - "явно не е имало политическо решение", твърди събеседникът на "Комерсант".
 

/БТА/