В Сирия и Ирак има българско оръжие, сигурен е експерт

Има български оръжия в конфликтните зони в Сирия и Ирак, заяви военният експерт по оръжията и директор на консултантската компания "Услуги за изследвания на въоръжението" Ник Йенсен-Джоунс в интервю по БНР.

По думите му става въпрос за български амуниции калибър 76,2х39, 76,2х54Р, български гранатомети 82 мм, български противотанкови оръжия РПГ-7 , ограничени количества българско леко стрелково оръжие – автомати и картечници, но обикновено те са старо производство и е много трудно да се каже дали те са били внесени скоро в страната или преди десетилетия.

Джоунс посочи, че има достатъчно доста силни доказателства, че оръжия, произведени от редица Балкански държави, сред които и България, са се озовали по един или друг начин в сирийския конфликт.

“Някои от тези оръжия са произведени през 70-те и 80-те години на 20 век и са пристигнали в Сирия законно навремето. Трудно е те да бъдат разграничени от оръжието, което е внесено наскоро”, посочи военният експерт.

По думите му обаче има и някои емблематични модели, които могат да се проследят в конфликта и които носят печата на балканските производители. “За тях е сигурно, че не са били на въоръжение в сирийската редовна армия. Става дума за гранатометите М70, противотанковото оръдие М60, и гранатометът РПГ-6. Регистрирали сме по-скорошни доставки на муниции от Балканите, като калибър 76,2х39 и калибър 76.2х54-Р. Има и боеприпаси, които са произведени отдавна, но наскоро са били внесени в Сирия”, посочи Ник Йенсен-Джоунс.

Според доказателствата най-големият източник на оръжия за „Ислямска държава“ е плячката от бойното поле. "Особено показателно е дезертьорството на войници от иракската армия при първото нахлуване на джихадистите в Ирак. Тогава военните изоставиха своето въоръжение и то попадна в ръцете на "Ислямска държава". Преди това те заграбиха много оръжие от сирийските правителствени сили и от други по-умерени групировки от опозицията в Сирия", добави той.

Военният експерт обясни и как джихадистите си набавят муниции за откраднатото оръжие:

"Разбира се, в допълнение на плячкосаното оръжие, те си набавят боеприпаси на черния пазар и чрез трафик през границите на съседните държави. Има обвинения, че Ислямска държава е получавала подкрепа от някои племена в Ирак най-вече с тежки картечници и самоделни взривни устройства. Но за това няма още конкретни доказателства”, продължи разказа си Джоунс.

Според него в началото на Сирийския конфликт, преди оформянето на „Ислямска държава“ като групировката, която познаваме днес, много от сирийските бунтовнически групи успяват да си набавят оръжие от съседните Ливан и Турция.

На въпрос дали Западът носи отговорност за въоръжаването на джихадистите, експертът посочи, че трябва да има по-доброто проследяване на оръжията, които се раздават на бунтовническите групировки.

“Нужно е подробно описание на серийните номера, печатите, електронните чипове – цялата информация, която на по-късен етап може да послужи за проследяване на определена пратка, така че да се прецени, колко от нея е било разпределено другаде. Днес това е много трудно да се направи”, посочи в заключение   Ник Йенсен-Джоунс