40 млрд. долара ще струва спасяването на банките в Русия

Русия може да се наложи да похарчи повече от 40 млрд. долара тази година, за да избегне банкова криза. Нарастващата възможност от рязко свиване на икономиката заплашва да натрупа допълнителни разходи за сектора, който вече страда от западните санкции заради намесата на Москва в Украйна и спада на рублата, пише Ройтерс.

Руските банки изпитват влошаване на качеството на своите заеми, увеличение в разходите за управление на риска и на разходите им за финансиране. Банкерите и анализатори прогнозират, че нещата ще стават все по-зле.

Това представлява сериозно предизвикателство за президента Владимир Путин. Той дойде на власт преди 15 години след икономическа криза, която унищожи финансовата система. Популярността на Путин и неговата партия „Единна Русия“ до голяма степен се дължи на репутацията им на възстановили стабилността на системата.

„Очакваме свиване в броя на малките, средните и големите банки тази година“, заяви в четвъртък Михаил Задорнов, директор на ВТБ 24, търговският клон на втората в страната банка ВТБ. „Ще бъде трудно за всички банки. Най-слабите ще напуснат пазара“, допълва той.

Руската централна банка (РЦБ) вече намали регулациите върху банките, а правителството предложи подкрепа за повече от 1,2 трлн. рубли (19 млрд. долара) тази година след като похарчи повече от 350 млрд. рубли през 2014 г. Анализатори предупреждават, че това е едва част от нужното количество.

Антикризисните мерки ще поставят значителен натиск върху руските резерви в чуждестранна валута и бюджета на страната, за който вече се прогнозира, че ще има поне 3% дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година. Бюджетът е притиснат най-вече от спада в цените на петрола, който изяжда жизненоважните за страната приходи от износ.

“За да запазят статуквото, банките ще имат нужда от много повече капитал от 1 трлн. рубли”, заяви Ярослав Совгира, управляващ директор на рейтинговата агенция Moody’s за Русия. “Един трилион ще повиши коефициентът на капиталовата им адекватност с около 2 процентни пункта. От друга страна заради кредитните загуби ще наблюдаваме намаление с около 5 процентни пункта”.

Друг проблем на планираната правителствена финансова инжекция идва с предложените условия. Руските банки биват “помолени” да увеличат даването на заеми за основни сектори на икономиката с около 12%. Това допълнително ще намали капиталът им.

Очаква се скоро правителството да раздаде до 1 трлн. рубли от държавни ценни книжа, издадени миналата година, на банки като ВТБ, Газпромбанк и Россельхозбанк. Те са държавни и попадат под санкциите, наложени от западните страни като наказание за намесата на Русия в Украйна.

ВТБ и Газпромбанк също така се очаква да получат пари и от Националния фонд за богатство. Държавният инвестиционен фонд първоначално бе замислен за подкрепа на пенсионната система. От него ще бъдат извадени над 200 млрд. рубли.

Една от големите банки в страната Сбербанк също така може да привлече заем от централната банка, която е основният ѝ акционер, до 600 млрд. рубли. Друг вариант е да удължи съществуващ в момента заем от регулатора. От банката заявиха, че е прекалено рано да се говори за нов заем към момента.

BNP Paribas изчислява, че руските банки могат да имат нужда от до 2,7 трлн. рубли (42 млрд. долара) допълнителни капитали, за да подкрепят даването на заеми и да абсорбират загубите от кредитите. Такива данни биха се равнявали на 20% от планирания бюджет на Руската федерация за 2015 г.

Главният директор на Сбербанк Херман Греф заяви миналата седмица, че руските банки ще трябва да създадат около 3 трлн. рубли запаси тази година, ако цената на петрола достигне средно 45 долара за барел.

Миналия месец държавата похарчи 130 млрд. рубли, за да спаси първата голяма банка, станала жертва на кризата с рублата. Това бе средната по големина Trust Bank, която тогава бе 15-та най-голяма по търговски сметки и 32-ра по активи.

„Ако 30-те най-големи банки попаднат в опасност, правителството ще трябва да ги спаси на всяка цена“, заяви Армен Гаспарян, банков анализатор в Renaissance Capital. „Би било много болезнено такава банка да потъне, тъй като може да предизвика криза на доверие, при която населението започва масово да си тегли депозитите и междубанковите лихви скочат до небето“.

Заместник-управителят на РЦБ Михаил Сухов коментира пред Ройтерс, че той не очаква вълна от фалити на банки. Въпреки това сегашната финансова криза би могла да принуди онези, които се занимават с високорискови финансови операции да напуснат пазара.

До момента централната банка твърди, че лошите заеми са едва 3,8% от активите на банковия сектор към началото на декември. Но Moody’s, която използва друга методология, ги оценява на 7,5% към момента и смята, че те могат да се удвоят тази година. 

Още икономически новини четете в Investor.bg