Конгресът натискал Обама да въоръжава Украйна

Американският вестник "Вашингтон таймс" пише днес, че в Конгреса расте натискът върху президента Барак Обама САЩ да окажат военна помощ на Украйна във вид на оръжия и обучение на украинските въоръжени сили, сражаващи се срещу проруските сепаратисти.

Група конгресмени и от двете партии вече са подготвили законопроект, който изисква за целта да бъдат отпуснати 1 млрд. долара. В него се предвижда САЩ да изпратят на Киев противотанкови системи и радарно оборудване, което може да открива ракетни заплахи по бойните полета в Източна Украйна.

Документът призовава администрацията на Обама да изготви 2-годишен план за "защита на украинския народ от атаки" на подкрепяните от Русия сепаратисти.

Поддръжниците на законопроекта твърдят, че целта е всички страни в конфликта да разберат, че може да има военни последствия, ако не се намери дипломатическо решение, отбелязва вестникът. Цитира се източник от Конгреса, според когото внасянето на документа в този момент "ще помогне на усилията на Германия и Франция да постигнат споразумение чрез преговори и ще покаже на Русия, че тя не може да разчита на лесен успех и че цената (от военната намеса) за нея предстои да расте".

Вестникът посочва, че Обама е дискутирал въпроса с германския канцлер Ангела Меркел при визитата й в Белия дом в понеделник, която силно се е противопоставила на доставките на оръжие за Украйна. Самият Обама, посочва авторът, засега не изпитва охота за доставки на американски оръжия за Киев. Но вече не само в Конгреса, а и в неговия екип има хора, които подкрепят въоръжаването на украинците, добавя той и посочва на първо място номинираният от президента за военен министър Аштън Картър. Изпращането на оръжия за Украйна подкрепяла и бившият държавен секретар от демократите Мадлин Олбрайт.

Обама заяви на общата си пресконференция с Меркел, че ще вземе решение по въпроса за оръжейните доставки след очакваните днес ключови преговори на високо равнище за Украйна в Минск.

Има обаче и конгресмени, които подкрепят сдържаността на Обама и споделят опасенията на Меркел, според които изпращането на оръжия още повече ще разпали конфликта, а освен това Русия винаги е в състояние да изпрати на сепаратистите много повече от онова, което противниците им могат да получат от американците. Цитира се независимият сенатор Ангъс Кинг, според когото изпращането на "отбранителни оръжия" на украинците ще въвлече правителството на САЩ в "шахматна война" с президента Путин и ще укрепи позициите му.

"Ние тук си играем на шах с руснаците, а ако играеш шах с Русия, добре е да мислиш с 2-3 хода напред. Моето опасение е, че първо, Русия има историческа параноя, че Западът я обкръжава; и второ, Путин не би имал нищо против една управляема малка война в Украйна точно сега, за да отклони вниманието на хората от вътрешните проблеми", каза сенаторът по време на дебатите в Комисията по въоръжените сили.

"Вашингтон таймс" цитира и експерта по Русия Майкъл Кофмън, който е съветник на Пентагона, според когото "въоръжаването на Украйна, чиито военни проблеми са дълбоко структурни и фундаментални, е един от най-преките пътища да се започне безразсъден цикъл на ескалация" на конфликта. "Рискът е, че Русия ще отвърне, и то ще отвърне по военен начин. А ние не можем да предскажем какъв ще бъде нейният отговор, но за него ще трябва да плащат украинците", отбелязва Кофмън.

Освен обаче потенциалните вреди от въоръжаването на Украйна, анализатори на проблемите на националната сигурност на САЩ твърдят, че бездействието също си има своята тежка цена, отбелязва вестникът. Като се въздържа от изпращане на оръжия на Украйна, правителството на САЩ оставя отворена вратата за Путин да праща руски сили за оказване на натиск върху други съседни страни, с които САЩ имат договорни задължения за подкрепа и защита, заяви на слушанията в сенатската комисия Ерик Еделман, бивш заместник-държавен секретар по отбранителната политика.

"Истинският залог тук е нашият ангажимент да защитаваме нашите съюзници по НАТО в Европа. И ако не направим това, драматично ще нарасне рискът, че (Путин) може да направи грешна преценка (за намеса) по отношение на страни като Латвия и Естония, а това е нещо, за което след това дълбоко ще съжаляваме", подчертава Еделман.

(БТА)