Донецк мечтае за прекратяване на огъня, но не вярва в него

"Надявам се, че това най-накрая ще бъде истинско прекратяване на огъня. От три седмици не съм излизал от къщи, толкова ме е страх от снарядите", разказва Елена Ивашова от Донецк, сочен като бастион на проруските сепаратисти в Източна Украйна.

Квартал "Текстилник", където живее Елена, е обстрелван редовно. На фасадите на някои жилищни сгради не е останал и един здрав прозорец. Зеещи дупки в стените показват къде снарядите паднали направо в апартаментите.

"Излязох, след като видях в интернет, че в Минск е било подписано споразумение. Ще направя няколко обиколки набързо. Мисля обаче, че е прекалено рано да се отпусна. Трябва да продължим да бъдем бдителни", казва Елена, която е била счетоводител, преди нейното предприятие да бъде затворено заради войната.

Тя е придружавана от приятелката си Валерия Марченко, на 30 години, която също е останала вкъщи през последните седмици. Тя твърди, че е спяла в коридора, смятан за най-сигурното място, заради бомбардировките.

"Помолих един приятел, който не се страхуваше, да отиде да ни потърси храна. Що се отнася до мен, аз не смеех да си подам носа навън", разказва Валерия.

Още една жителка на квартала - Вера Василиевна на 64 години, не крие своето недоволство. "Виждате ли това?". Едва 13 ч. е, а вече затварят магазина. Има още един, но той е много далече, опасно е да се ходи дотам, човек трябва да бъде навън петнайсетина минути."

Жената не знае какво да мисли за споразумението, подписано в Минск, но това, което я интересува на първо място, е новото прекратяване на огъня, което е предвидено да влезе в сила в събота в полунощ местно време.

"Вярно е, че това споразумение бе подписано от най-висшите лидери, това е успокояващо, но знае ли човек... Би било добре поне артилерията да не е толкова близо до Донецк и да не може повече да ни обстрелва отгоре", допълва тя, мечтаейки за момента, когато ще може да излезе спокойно на улицата с двамата си внуци.

"9-годишният ми внук плаче през нощта. Той има нужда от грижи, толкова е шокиран. А неговият малък брат, който е на две години, вече разбира, че трябва да се крие, когато чува изстрели", въздъхва баба им.

Недалеч от там, в квартал "Петровски", Любов Михайловна на 62 години, изглежда е загубила всякаква надежда: "Изобщо не вярвам. Всеки път, когато подписваха споразумение, казваха едно и правеха друго. Вече не вярвам на никого."

Снаряд паднал точно в нейната кухня миналата седмица и апартаментът й вече не е годен за живеене. "И после, това съобщение за прекратяване на огъня е много хубаво, но човек първо трябва да оцелее до събота вечер", въздъхва тя.

(БТА)