US банките – по-зле, отколкото изглеждат

На пръв поглед резултатът от проверката на най-големите банки в Съединените щати беше окуражаващ. 31 финансови инстуции бяха поставени в симулирани кризисни ситуации, като срив на борсите и безработица над 10%. 
 
Всички банки изглеждаха стабилни. Но по-детайлно разглеждане на резултатите даде да се разбере, че 2 от тях са били на прага от колапс, изтъква сп. “Икономист”.  
 
А за ефекта на доминото почти винаги е достатъчно падането на една плочка. 

Двете въпросни банки са “Голдман Сакс” и “Зайонс Банкорп”. Последната е имала проблеми с минаването на стрес-тестове и преди. Но данните от “Голдман Сакс” определено са изненада, още повече, че тази банка се стреми с всички сили да не показва никаква слабост. 
 
Неслучайно се появиха притеснения за способността на тези банки да опазят капитала си до допустимата долна граница. Конкретни данни се очакват още в средата на следващата седмица, когато ще има доклад за втората част от стрес-теста. 
 
Но всъщност се оказва, че и други банки може да се присъединят към клуба на “скъсаните” при втория изпит. Съдейки по управлението на капиталите си, американските клонове на “Дойче банк” и “Сантандер” най-вероятно няма да издържат теста.

Първоначалната оценка показа, че в количествено отношение тези институции нямат сериозни проблеми. Но дори и най-малкото усещане за слабост веднага ще доведе до разклащане на доверието на пазара към тях, което значи само едно – ще трябва да плащат повече за капитал. 
 
Изглежда споменатите банки са наясно какви са очакваните резултати от тестовете и вече взимат превантивни мерки. “Сантандер”, например, обяви радикални промени на най-високо ниво в американските си структури. 

Финансовите пазари определено взимат насериозно стрес-тестовете, но и мнозина се съмнят в полезността на подобни проверки, извършвани от Федералния резерв. Според инвеститора Ралф Сегал тези тестове са класически пример за изграждане на нереална представа за сигурност, която ще рухне набързо при следващата криза. 
 
От друга страна има и други непредвидени последствия – за да се подсигурят при стрес-тестовете, банки предпочитат да заложат на държавни облигации, вместо да инвестират в заеми за бизнеса. Това води до ограничаване растежа на частния сектор. Дългосрочният ефект от това не се отчита от експертите на регулатора. 

Не може да се отрече, че тези проверки се следят със затаен дъх от целия свят. Споменът от 2008-а година далеч не е избледнял.  
 
Глобалната криза получи официалния си старт с фалита на американска банка. Разбира се, причините бяха множество, но пазарите помнят коя беше първата паднала плочка - “Лемън брадърс”.  
 
И по тази причина всяка, дори леко нестабилна банка отвъд Океана е повод за неспокойство, за напрежение, което не особено трудно може да се превърне в паника. Паниката пък би била възможно най-нежеланият ефект, особено при и без това взривоопасната ситуация в еврозоната.