Тараис: Новото археологическо съкровище на Светите земи

Разбулиха мистерията на изгубения византийски град Тараис — и той се оказа истинско археологическо съкровище.

След десетилетия на спекулации и търсене, учени в Йордания обявиха, че най-сетне са открили останките от древния град, който фигурира на прочутата мозаечна карта на Мадаба, но бе изгубен за историята. Новото откритие хвърля нова и по-ярка светлина върху християнското минало на региона и неговото значение като икономически и духовен център през късната античност.

Разкритието е дело на археолога д-р Мусалам Р. Ал-Рауахне от университета "Мута", чийто екип три години работи на терен в югоизточната част на Мъртво море, близо до село Ел-ʿИрак, в района Аин Ал-Калаа. Именно тук, водени от сателитни изображения, проучвания и най-вече легендарната Мадабска мозайка, учените откриват серия от руини, които категорично свързват с Тараис.

А мозаечната карта на Мадаба, създадена през VI век в църквата „Св. Георги“, и до днес е най-старото географско изображение на Светите земи. Сред отбелязаните на нея над 150 места, Тараис от години вълнува историците.

Сега, благодарение на находките от терена — керамика, стъкло, каменни инструменти и дори фрагменти от мозаечни подове — вече знаем, че този град е бил не просто обикновено селище, а оживено средище на търговия, занаятчийство и религиозен живот. Открита е и християнска църква в базиликален стил, характерна за византийската архитектура.

„Това откритие потвърждава, че Тараис е бил важен духовен и икономически хъб във византийска Йордания“, коментира Ал-Рауахне.

Екипът му намира и доказателства за активен земеделски и занаятчийски живот — останки от преси за зехтин и грозде, както и мелница, свидетелстват за процъфтяваща местна икономика. Едни от най-впечатляващите находки са надгробните плочи с надписи на гръцки и латински, украсени с християнски символи. Те разказват за общество, в което вярата и делникът са били дълбоко преплетени.

Въпреки стратегическото си разположение по важни търговски пътища, Тараис вероятно е бил изоставен през VII век, когато районът преживява сериозни сътресения — земетресения, промяна в търговските маршрути и преход от византийско към ислямско управление.

Д-р Ал-Рауахне предупреждава, че откритието е само началото. Предстоят още разкопки и проучвания, които да разкрият пълната роля на Тараис в историята на региона. Учените настояват и за защита на мястото от съвременното градско разрастване.

„Целта ни не е просто да изровим Тараис от праха на времето, а да опазим културното богатство на Йордания за идните поколения“, категоричен е археологът, цитиран от БГНЕС.