Лекарите не правят нищо за "главата на пилотите"

Въпреки че международните разпоредби изискват пилотите да бъдат преглеждани и следени за психически проблеми, истината е, че действителните и ефективни прегледи са малко, отбелязва Асошиейтед прес, като цитира пилоти и експерти по сигурността на полетите.

Катастрофата с германския самолет във Франция във вторник, в която загинаха 150 души, повдигна въпроса за психическото състояние на втория пилот. Властите смятат, че 27-годишният Андреас Лубиц нарочно е разбил самолета в планински масив.

В САЩ Федералното управление за гражданско въздухоплаване изисква пилотите да бъдат подлагани на медицински преглед веднъж на годината или веднъж на шест месеца в зависимост от възрастта им. Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) - агенция на ООН, която налага глобални стандарти в авиацията, изисква също пилотите периодично да бъдат подлагани на медицински преглед, включително за психическото им състояние.

Принципно лекарите трябва да проверяват пилотите за психически проблеми, но според самите пилоти нещата не се развиват точно така.

Истината е, че няма прегледи за психическото състояние, казва Джон Гадзински, командир на екипаж в голяма американска авиокомпания и бивш пилот от американските военноморски сили. За 29-те години, през които той е минавал на медицински прегледи при лекари на компанията, никога не е бил разпитван за психическото му състояние.

Боб Кудва, бивш пилот и изпълнителен директор в авиокомпанията Американ еърлайнс, който и днес има разрешително за управление на граждански самолети, казва, че лекарите обикновено проверяват зрението, слуха, сърцето на пилотите - все неща, които се влошават с възрастта. Той добавя обаче, че лекарите не правят нищо във връзка с "главата на пилотите".

Според Джон Гадзински, ако имат психически проблеми, пилотите със сигурност няма да ги споделят с личния си лекар, защото той веднага ще докладва на Федералното управление за гражданско въздухоплаване.

Пилотите са задължени по принцип да уведомяват лекарите, ако имат психически проблеми, както и да дават информация за медикаментите, които приемат. За целта те попълват формуляри, които се предават на Федералното американско управление за гражданско въздухоплаване. Ако пропуснат да споменат подобно нещо във формулярите, пилотите може да бъдат глобени с до 250 000 долара.

Във формулярите има въпроси дали пилотът е депресиран и дали е правил опит за самоубийство, казва Гадзински. Той обаче пита дали това е най-добрият начин за откриване на пилот с психически проблеми, защото ако човек с подобни проблеми бъде запитан дали е психически болен, той ще отговори "не".

Европа има единен стандарт за медицинските прегледи на пилотите. Тези медицински оценки се правят от лекари, специализирани в авиационното здраве. Те знаят какво да проверяват у пилотите, както във физически, така и в психически план, казва Ричард Тейлър, говорител на британското Управление за гражданско въздухоплаване.

Засега Луфтханза, която е компанията-майка на Джърмануингс, не знае какво може да е тласнало пилота Андреас Лубиц да извърши ужасяващото деяние. Авиокомпаниите обикновено задължават пилотите да се подложат на преглед за психическо състояние, когато кандидатстват за работа. Но после, когато са наети, проследяването на психическото състояние е в най-добрия случай повърхностно.

Когато голяма компания има 12 000 или 15 000 пилоти, винаги може да се случи сред тях да има и "странна птица".

Тогава колегите, които летят с този човек, рано или късно ще подадат сигнал до шефа си, казва Кудва. После специалист ще лети заедно с него, за да провери дали действително той има проблем. Този специалист - така нареченият инспектор-пилот, наблюдава уменията и поведението на останалите пилоти, като лети с тях. Но подобни проверки са редки, допълва Кудва.

Пилотите в американските авиокомпании обикновено посещават курсове на всеки шест месеца, за да опресняват познанията си. Тогава главният пилот или инспектор пилотът наблюдават как се представят пилотите и задават въпроси за тяхната емоционална стабилност, казва Джон Голия, бивш член на Националното бюро за безопасност на транспорта и консултант по безопасност на въздушния транспорт.

(БТА)