Украйна – една година след войната

Наскоро демонстранти издигнаха една гигантска бесилка в Киевския правителствен квартал. Те протестират срещу нарастването на разходите за газ и отопление. Правителството увеличи таксата за отопление с цели 66%. За газ обаче се искат с цели 280% повече пари. Посланието на демонстрантите е ясно – това вече е прекалено, пише в свой анализ германският Der Spiegel.

Точно преди година Петро Порошенко бе избран за президент. Той бе известен с това, че разбира от икономиката. Като производител на сладкарски изделия той натрупа цяло състояние. Но засега и той не може да спре катастрофата на икономиката.

Икономическият продукт се срина със 17,6% през първото тримесечие. През последното тримесечие на 2014 г. вече имаше спад от 14,8%. За 2015 г. се очаква икономиката да се свие с 8,5%. Последният растеж страната реализира през далечната вече 2011 година.

В действителност страната трябва да се справи не с една икономическа криза, а с цели три наведнъж. Става дума за преките последици от войната, която докара производството в Източна Украйна до застой. В допълнение към това идва и прекратяването на отношенията с досега най-важния търговски партньор – Русия. И това не е всичко – следва да се добави и тежката от години структурна криза на украинската икономика.

Да се овладее всеки един от тези проблеми ще бъде истинско предизвикателство. Кризисните огнища обаче се подсилват взаимно - с драматични последици за населението и правителството. То ще трябва да се справи и с наследството, оставено от неговите предшественици.

Например покера с дълга: Киев заплашва да наложи мораториум за външния си дълг.  Парламентът вече одобри съответния закон. Посланието е ясно - или вие доброволно ще се откажете от част от вземанията си, или ние просто няма да платим нищо.

Това е доста дързък и според президента на Русия Владимир Путин нагъл подход, или може би е акт на самозащита? Голяма част от дълга е натрупал падналия от власт клептократ Виктор Янукович. Руснаците предоставиха 3 млрд. долара, като те са дадени с лихва, наполовина по-ниска от обичайната ставка. Около 7 млрд. долара са предоставени от Franklin Templeton. Американският инвеститор залагаше на това, че Янукович ще се осмели да стартира реформи в страната, но сбърка в предположението си.

Предишните правителства умишлено задържаха разходите за отопление и за газ изкуствено на ниски равнища, защото искаха да спечелят благоразположението на избирателите. Украинците плащаха далеч по-малко, отколкото плащаше Киев на Москва за вноса на природен газ. Разликата се покриваше от държавната хазна: през 2012 г. ставаше дума за 10 милиарда долара, или иначе казано - невероятните шест процента от икономическия продукт.

През следващата година с помощта на нови увеличения на цената правителството иска да постигне пълен баланс и да не субсидира потребителската цена. Но именно в областта на газа е много показателно как многобройните проблеми на Киев се мултиплицират и се засилват един друг, превръщайки се в перфектната буря.

Защото Украйна плаща за своя внос на газ в долари. Войната и кризата обаче доведоха до това, че местната валута – гривната, загуби две трети от своята стойност за година и половина. Ето защо междувременно Киев трябва да плаща почти три пъти повече гривни за същото количество газ.

А това се отразява тежко на населението, което и без това страда от обезценяването на парите. Според различни прогнози инфлацията ще стигне 42% до края на годината.

Обикновено когато някоя страна девалвира валутата си драматично, като например Украйна, това има също и положителни ефекти. Така например износът скача, тъй като стоките стават по-евтини и изгодни за чуждите страни. За инвеститорите страната ще стане по-привлекателна, защото наемите и заплатите падат в относително изражение.

В Украйна обаче няма и помен от това. Директните чуждестранни инвестиции през 2014 г. възлизат на 300 млн. долара. За сравнение - през първите два месеца на 2015 г. България е привлякла 128,2 млн. евро.

„Това е индиректна последица от военния конфликт“, казва Роберт Кирхнер от Deutsche Beratergruppe, неправителствена организация, базирана в Украйна. „Нестабилното положение на страната подплаши много чужди фирми“.

И износът не отчита нарастване. Напротив – той се срива. Причината за това са разрушените отношения с Русия – стокообменът с някога най-важния търговски партньор се е сринал с 35%. Износът към ЕС пък остава на по-ранното ниво.

Към това трябва да се добави, че индустриалното производство също пострада силно. В областта на Донецк производството се е сринало с 50%, в Луганск – с 87%.

Като цяло конфликтът върна Украйна няколко години назад в развитието. Икономическото производство на глава от населението и пресметнато в долари се е сринало наполовина. Сега възлиза на около 2000 долара на година, докато в съседна Беларус е около 8000 долара.

Още за икономика четете в Investor.bg