Взривоопасно: Китай дразни САЩ

На американците никак не им харесва, че Китай се активизира, включително и военно, в региона на Южнокитайско море. Този нов спор между двете страни бързо може да доведе до сблъсък, твърди в коментара си Петра Колонко, цитирана от Дойче веле.

Територията, за която Китай претендира, изглежда като огромен език, проникнал надълбоко в Южнокитайско море и достигащ почти до бреговете на Малайзия, Бруней, Филипините и Виетнам. Спорът за островните групи Спратли и Парасел и за водното пространство наоколо къкри вече от години.

Пет държави се опитват да наложат своите претенции в конфликта с Китай, който претендира за цели 90% от Южнокитайско море. От време на време напрежението се усилва, после отново започват преговори.

За петте държави наоколо Китай е много важен търговски партньор. И затова те не искат да се карат с големия съсед. Част от тях се опитват да намерят някакъв среден път, но досега нито един проблем не е бил решен. Преди около година обаче Китай започна изкуствено да разширява територията на своите острови и атоли и да изгражда там военни бази, а това доведе до нова ескалация.

Планът на Пекин

Навремето, когато Китай все още беше бедна страна, спорът се ограничаваше до правото на риболов и до предполагаемите залежи на петрол и газ. Но сега Китай иска да се превърне в морска сила, а вече излезе и на второ място сред най-мощните световни икономики, така че днес интересите на Пекин са насочени най-вече към глобалната търговия - и съответно към търговските маршрути по вода.

Президентът Си Цзинпин дори разви идеята за „морски път на коприната”, а това допълнително подчертава важността на този въпрос. През Южнокитайско море минават важни търговски пътища, по които се транспортира една трета от световния петрол, например. Казано другояче, става дума не толкова за петрола под водата, колкото за това, което плава в танкерите отгоре.

Китай още от самото начало изобщо не крие за какво му трябват островчетата. Там ще изникнат интегрирани военни бази на ВВС и ВМС. На един друг, допълнително разширен остров, вече бяха построени писта за излитане и ново пристанище. Според китайските медии оттам можели да излитат бойни самолети, оборудвани с балистични ракети. В радиуса на тези машини влизат северното крайбрежие на Австралия и Малакският пролив.

Мина известно време, докато реагира онази държава, срещу която всъщност са насочени приготовленията. В началото на годината американците отправиха критика срещу разширяването на островите и обвиниха Китай, че заплашва мира и стабилността в региона. Пентагонът изпрати дори военен разузнавателен самолет над островите, на което китайският флот реагира незабавно и призова американците да оттеглят самолета си.

САЩ официално не заемат никаква позиция по териториалния спор. Но Вашингтон подчертава, че държи на свободното корабоплаване в Южнокитайско море. Ако Китай изгради свои военни бази в оспорваните морски територии, това ще бъде дръзко предизвикателство към досегашната доминация на американците в региона.

И още: ако Китай изгради своя собствена система за противовъздушна отбрана и за идентифициране на самолети и морски съдове в Южнокитайско море, това ще бъде още една крачка към пълен контрол.

Към момента китайското правителство твърди, че има правото да изгражда такава зона, но в сегашните условия няма да се възползва от него. И заявява, че не съществува заплаха за търговското корабоплаване и че разширяването на островите ще даде принос към спасяването на корабокрушенци и към научните изследвания. За военния аспект китайците мълчат, но официално протестираха срещу американския разузнавателен самолет и предупредиха, че подобни действия могат да доведат до инциденти.

Китай и САЩ мерят мускули

Китайският военен потенциал все още е далеч от възможностите на САЩ. Но Китайската народна армия бързо се развива и модернизира, особено флотът. И е пределно ясно, че в дългосрочна перспектива Китай възнамерява да си осигури контрола над Южнокитайско море.

Разширяването на островите като преден военен пост очевидно е отговор на решението на Обама за „обръщане към Азия”. Във връзка с американския разузнавателен самолет неколцина коментатори в Китай писаха, че той бил доказателство за намеренията на САЩ да възпират възхода на КНР.

По повод действията на Китай американският вицепрезидент Байдън заяви, че САЩ остават верни на ролята си на гарант за сигурността в региона. До 2020 година 60 процента от американския флот ще бъдат стационирани в Азиатско-тихоокеанския регион.

В отговор на този анонс в Китай вече се размърдаха и ястребите. Демонстративното поведение на американската армия в един регион, към който претенции има Китай, допълнително подклажда национализма, който при управлението на Си Цзинпин стана важна част от китайската национална политика.

Онези, които в Китай вече говорят за възможна война със САЩ, все още нямат думата. Но отношенията между двете страни стават все по-сложни. А сега се отваря и нов спор, който бързо може да доведе до сблъсък.