Какви грешки допуснаха противниците на Ципрас

Не е трудно да се види защо Алексис Ципрас спечели референдума в неделя с голяма преднина. Много по-трудно обаче е да се обясни какво ще се случи сега, коментира The Financial Times.

Неговите опоненти както в Гърция, така и в Европейския съюз (ЕС) направиха редица погрешни преценки – както по-малки, така и фундаментални. Три са тези, които се отличават най-много.

Най-голямата грешка бяха ясно съгласуваните действия на няколко високопоставени представители на ЕС, които заявиха, че отрицателен вот ще доведе до Grexit. Един от тях беше Зигмар Габриел, германският министър на икономиката и лидер на социалдемократическата партия. Той дори повтори заплахата си веднага след обявяването на резултатите. Гърците вярно възприеха тези заплахи за опит за намеса в демократичния процес на страната им.

Новината от миналата седмица, че представители на еврозоната са опитали да спрат от публикуване последния анализ на Международния валутен фонд (МВФ) за стабилността на дълга, също не помогна. Докладът на МВФ разкри, че гръцкото правителство в крайна сметка е било право да иска облекчаване на дълга. Останалите страни от ЕС създадоха впечатлението, че искат да повлияят на референдума и дори не се постараха да прикрият това.

Втората грешка на кампанията в полза на положителния вот беше провалът да се обясни как спасителната програма ще работи от икономическа гледна точка. Това обаче не е дебат между кейнсианска и неокласическа икономика например. Гръцкият референдум обедини икономисти с много различни възгледи за това как е устроен светът, включително Пол Кругман, Джефри Сакс и Ханс-Вернер Зин. Няма реномирана икономическа теория, според която икономика, преминала през осемгодишна криза, изисква нов кръг от строги мерки, за да се постигне икономическо приспособяване.

Третата огромна грешка е арогантността. Привържениците на положителния вот бяха решили, че са постигнали своето. Подобно на британските лейбъристи преди последните парламентарни избори те разчитаха на проучванията на общественото мнение, които се оказаха изключително неточни. Най-оскърбителен е аргументът, че Grexit ще доведе до икономическа катастрофа, сякаш тя вече не се е случила. Ако си бил безработен вече пет години, с никаква перспектива за работа, няма значение дали парите, които не получаваш, са в евро или в драхми.

Незачитането на демокрацията и икономическата неграмотност са не само тактически грешки. Тези две „качества“ сега са останалите идеологически базови точки на това, което е останало от европейския проект. Гърция е тук, за да напомня, че европейският валутен съюз, по начина, по който е създаден, е фундаментално неустойчив. Това означава, че той или трябва да бъде коригиран, или в даден момент ще достигне до своя край.

Тогава какви са възможностите оттук нататък? Пределно ясно е, че постигането на нова сделка ще бъде още по-трудно. След отрицателния вот в неделя гръцкото правителство ще настоява на много различна сделка с по-малко строги икономии. То ще настоява, и с право, и на облекчаване на дълга, съответстващо на последните оценки на МВФ. Повечето германци сигурно няма да харесат подобна сделка. Всъщност вероятно единственият начин Германия да бъде принудена да участва в преговори за облекчаване на дълга е обявяване на дефолт. Няма друг начин. Тогава обаче възможността за Grexit ще е огромна.

Може би най-реалистичното решение в момента е споразумение, което покрива само рефинансирането на гръцката банкова система. Гръцкото правителство обявява дефолт на кредиторите си, а те спират да дават на Гърция каквито и да е пари. Това ще намали до минимум ангажимента на всички, но подобна договореност също е изпълнена с трудности.

И накрая, най-добре е да не мислим за Grexit като решение, което гръцкото правителство може да вземе. Това не е решение, което изобщо някой би могъл да вземе. Grexit е това, което ще се случи, когато всички останали възможности са изчерпани. А те в момента не са много.

Четете още икономически новини четете в Investor.bg