Гърция тихомълком излиза от еврозоната

Възхищавам се на чувството за хумор на Алексис Ципрас. Заменяйки Янис Варуфакис като финансов министър с Евклидис Цакалотос, гръцкият премиер сменя един, по общото мнение, икономист марксист, обучен в университета в Есекс, за друг такъв, получил обучението си в Оксфордския университет. Учудващо е, че някои виждат в това повод за оптимизъм, пише Волфганг Мюнхау във "Файненшъл таймс".

Това което знаем за г-н Цакалотос е, че той е твърд преговарящ, който вярва в облекчаването на дълга също толкова, колкото и предшественикът му. Това означава, че основната пречка за постигане на сделка остава непреодолима: Гърция продължава да казва "не" на предишното споразумение, а Германия казва "не" на всичко останало. За разлика от гърците, германците не смениха финансовия си министър в неделя. Берлин, напротив, потвърди позицията си, че понастоящем не съществува основа за сделка.

Ново споразумение между Гърция и кредиторите й ще изисква серия от политически размествания да настъпят едновременно през следващите няколко дни. За начало, гърците ще трябва да приемат програма за икономии и структурни реформи, много подобна на тази, която отхвърлиха на референдума. Германците пък ще трябва да приемат облекчаване на дълга. По първия въпрос сега по-лесно би се постигнало споразумение, след като Варуфакис си отиде.

Когато сравните последното предложение на кредиторите, отхвърлено на референдума от гръцкия електорат, с последното предложение на Атина, трудно бихте открили действителните разлики. Ако всички желаят сделка, аз съм сигурен, че споразумение може да бъде скалъпено и "продадено" у дома.

Лошото е, че вече не съм сигурен дали всички кредитори, най-вече Германия, все още желаят сделка. В Берлин се затвърждава мнението в официалните кръгове, че сделка не може да бъде постигната с едно правителство, ръководено от г-н Ципрас.

Някои от най-агресивните изявления идват от ръководството на ГСДП, по-малкия коалиционен партньор на Ангела Меркел, който до неотдавна упражняваше сдържащо влияние в германската политика.

Сега социалдемократите най-гръмко настояват за GRExit, защото съзират благоприятна възможност да маркират популистка политическа територия като своя собствена.

Тъй като отблизо следя германския дебат за Гърция, виждам доста хора, които истински се надяват на GRExit,, забравяйки за 87-те милиарда евро евентуални загуби, и то само за Германия.

Общото мнение в Берлин е, че гърците са решили да извършат икономическо самоубийство. Когато г-н Ципрас в неделя за пореден път направи предложение за нови преговори, г-жа Меркел прие учтиво да го изслуша на срещата на върха на Еврозоната във вторник. В Берлин обаче се говори не за компромис, а за това как да се организира хуманитарната помощ след Грекзит. Идеята Гърция да остане в еврозоната е смятана за някак си странна.

Гръцката стратегия е да внесе разделение сред кредиторите. Това вероятно е най-доброто, което могат да сторят, но изобщо не е толкова велико, тъй като за постигане на споразумение е необходимо единодушие. Но това поне ще прекрати политическата изолация на Гърция. Париж и Рим изглеждат по-склонни от Берлин да възобновят преговорите.

В случай че бъде невъзможна голяма сделка, би могло да се постигне споразумение за преструктуриране само на гръцката банкова система и да не се прави нищо друго. За нещастие единствената институция с финансова способност да постигне такова споразумение е същият този Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ), който администрира обикновена програма за заеми. Всяка сделка на ЕСМ, голяма или малка, изисква единодушно одобрение от неговите членове и аз не виждам как Германия ще одобри сделка само за банките, докато гръцкото правителство продължава да не си плаща на официалните кредитори.

Друг вариант е да се обсъди многостранна сделка само за банките. Италия и Франция биха могли да поведат коалиция на желаещите да рекапитализират гръцката банкова система до степен, при която тя разполага с достатъчно фондове, за да позволи на гръцкото правителство да вдигне капиталовия контрол. На този етап гърците биха могли да започнат да просрочват платежи към официалните си кредитори.

Нямам доказателства, че френският президент Франсоа Оланд и италианският премиер Матео Ренци желаят да поемат такъв огромен политически и финансов риск. Никой от тях не иска политическа вражда с Германия.

В крайна сметка смятам, че ако GRExit, се случи, това ще стане тихомълком. Правителството на Ципрас един ден въвежда евро деноминиран ликвиден инструмент. Ако банковата система продължи да се влошава, правителството ще трябва да отпечата толкова много дългови разписки, че те ще се търгуват на сивия пазар с отстъпка. Накрая централната банка ще контролира доставките на тази паралелна валута. Тя никога няма да стане законно платежно средство, но ако няма достатъчно евро в обращение, може да стане де факто валута на Гърция.

С други думи GRExit сега е положението по подразбиране. То ще се случи, ако във вторник вечерта срещата на върха не успее да преодолее сегашната агонизираща безизходица.
 

/БТА/