Без кока селяните в Перу са обречени на немотия

Едма Дуран се опитва с мъчете в ръка да спаси каквото може от листата, останали от семейната нива с кока, които правителствени служители току-що са унищожили. Това е станало в хода на рекордна кампания с американска подкрепа за изкореняване, която засегна приблизително половин милион перуанци, пише Франклин Брисеньо от Асошиейтед прес.

"Това е нашата прехрана", каза Дуран, която живее заедно със съпруга си и шест деца в село с население от 110 души, в което няма нито електричество, нито телефони, нито течаща вода, а най-близкият лекар е на пет часа път.

Дуран е една от хилядите перуаци, загубили прехраната си вследствие на правителствената кампания за унищожаване на растението, използвано за производството на кокаин. Те твърдят, че властите са им предложили само мизерни или изобщо никакви обезщетения.

Рекордни 55 000 хектара насаждения с кока бяха унищожени през 2013-14 г. - с което Репу падна на второ място след Колумбия по площи, на които се отглежда кока.

Въпреки това Перу остава най-големият производител на кокаин в света, а най-гъстите насаждения от кока растат необезпокоявани далеч от опустошеното парче земя на Дуран, по-малко от хектар.

Двугодишната кампания доведе до 30-процентно намаляване на земите в Перу, засадени с кока, а правителството твърди, че е на път през 2015 г. да изкорени още 35 000 хектара - площ с размерите на Филаделфия.

"За пръв път в историята на страната спряхме нарастването на добива на листа от кока за наркотрафик", каза миналия месец перуанският президент Олянта Умала, след като ООН оповести най-новите си данни.

Според правителството на Перу 42 000 семейства са получили финансова подкрепа или помощ с алтернативни култури, след като техните ниви с кока са били унищожени. Но много от засегнатите от изкореняването 95 000 семейства или не получават никаква помощ, или - както Дуран - са отхвърлили предложеното. "Дават ти мачете и няколко семена какао и после забравят за теб", оплака се тя.

Някои производители оказват съпротива. Миналия месец протест на 5000 души в близкия град Сиудад Конститусион в централна Амазония прерасна в насилие, като един селянин бе убит от полицейски куршум, а 23-ма бяха ранени. Това бе първият съпроводен с насилие протест на "кокалерос" (селяните, отглеждащи кока) в Перу от 2012 г., когато няколкостотин производители нападнаха работниците, изкореняващи насажденията, и полицията.

Селяните казват, че искат изкореняването да спре, докато правителството не им предложи по-добри алтернативи за прехрана.

Иполито Родригес, един от водачите на протеста, заяви, че властите прахосват средствата за алтернативно развитие за безполезни и разточителни проекти - "стажантски програми, автомобили под наем и апетитни заплати на чиновници".
Откакто Умала встъпи в длъжност през 2011 г., неговото правителство е похарчило 285 милиона долара за борба с дрогата - над три пъти повече от предишното управление на Алан Гарсия.

За същия период САЩ са вложили над 60 млн. долара в изкореняването, след като дотогава плащаха цялата сметка, и са налели над 100 млн. долара в алтернативни култури, основно какао, кафе и палмово масло.

Вашингтон осигурява и 22-та хеликоптера "Хюи" за транспортирането на екипите за изкореняване и въоръжения им полицейски ескорт.

Хуан Мануел Торес - експерт по политиката за борба с наркотрафика от неправителствения Център за изследване на наркотиците и човешките права, се застъпва за по-интегриран подход към съблазняването на селяните да засаждат други култури - нисколихвени заеми и постепенно изкореняване, което ще им позволи да запазят част от коката, докато се въвеждат новите култури.

Боливийските власти разрешават на подбрани фермери да отглеждат ограничени количества кока и същевременно я изкореняват в други региони, където също избухнаха протести. ООН обяви вчера, че Боливия е намалила своята територия с култивирана кока с една трета от 2010 г. - 20 400 хектара.

Дуран и съпругът й засадили банани след първия път, когато правителствен екип изкоренил тяхната реколта от кока през 2013 г.

Но когато плодовете узрели, реката, която ги свързвала с най-близкия пазарен град, пресъхнала и те трябвало да вървят пеша пет часа с общо сто банана на гръб, разказва Дуран. Оказало се, че на пазара бананите стрували едва 1 долар.

Семейството се върнало към отглеждането на кока, което им носи малко под 1000 долара при жътвата на всеки четири месеца.

"Никой не купува нищо друго, освен кока", казва тя.

Американските хеликоптери "Хюи" се върнали миналия месец и 70 мъже с мотики, охранявани от полицаи, въоръжени с автомати, за половин час унищожили семейните насаждения с кока.

Семейство Дуран е едно от хилядите семейства, които са мигрирали към районите, в които се отглежда кока, по източния склон на Андите, от началото на кокаиновия бум в Перу и съседните Колумбия и Боливия през 70-те.

При управлението на Умала екипите за изкореняването до голяма степен са очистили коката от долината на река Горна Уалага - люлката на кокаиновата търговия, но много от кокалеросите са се преместили другаде.

Мнозина са се установили в речната долина Апуримак, Ене и Мантаро, където се отглежда 68 процента от перуанската кока и правителството не я изкоренява поради страх от въоръжена съпротива. Около 60 партизани от групировката "Сияен път" (Сендеро Луминосо), остатъци от маоисткия бунт в Перу през периода 1980-2000 г., осигуряват протекция за наркотърговията там. Според полицията това е само една от около 15-те трафикантски банди в района.

Карлос Фигероа - експерт по алтернативно развитие към перуанската агенция за борба с наркотиците, каза, че макар при управлението на Умала Перу да е изразходвало над 169 млн. долара за програми за отклоняване на селяните от отглеждането на кока, е нужно време, докато помощта стигне до отдалечени села като Нуево Канаверал.

Една от причините е липсата на сигурност, причинена от трафикантите.

Полицията казва, че в региона, където живее семейство Дуран, е разкрила над 300 лаборатории за кокаин през последните две години и около 20 нелегални летища, използвани от малки самолети, за да превозват кокаина до Боливия.

Сержант Мигел Оре от полицията за борба с дрогата казва, че хората, които се разбягват, когато пристигнат екипите с полицейска охрана, почти винаги преработват листа от кока на паста. Но не всички бягат.

"Те са много бедни хора. Падат на колене и ни молят да им оставим малко, защото от това преживяват", разказва той.
 

/БТА/