Сирия - най-голямото предизвикателство на Обама

Всеки американски президент си има свой личен външнополитически проблем, сякаш създаден специално за него. Проблем, който не може да бъде решен с една резолюция, който подлага на изпитание стратегиите на Белия дом, и най-вече надвисва като буреносен облак над легитимността на президента на САЩ.

Джими Картър си имаше Иран, Роналд Рейган си имаше Ливан, Клинтън се занимаваше с Балканите, а Буш започна войната в Ирак. За президента Обама явно това е Сирия, пише "The Wall street Journal". Кашата там си е все същата, докато 70-тата сесия на Общото събрание на ООН приюти исторически разговор между Обама и Путин.

Войната в Сирия вече над 4 години създава главоболия на световните лидери. Обама взе решение, което стана знаково за неговата външнополитическа доктрина, а именно - да не се намесва директно. От тогава конфликта роди екстремистка армия, отвори вратата за създаването на "Ислямска държава" и подпали бежанска криза, която прогаря дупки в килима на Европа.

Разбира се, не е ясно до каква степен и дали въобще тази ситуация можеше да бъде предотвратена с евентуална намеса на САЩ. Очевидно е, че намесата в съседен Ирак не доведе до нищо добро, но пък беше изключитено скъпа операция.

Обама опита да насочи Сирия към по-добро бъдеще. Не сработи. Сирия се превърна в неразрешим проблем и междувременно постави предизвикателство пред основните принципи на доктрината за сигурност на Обама.

В обръщението си към ООН от понеделник Обама призна, че Сирия е основен дълг на междунардната общественост. Той каза, че по пътя към мир в Сирия е готов да работи с "всяка нация, включително Русия и Иран", за да се намери решение.

Войната в Сирия избухна през 2011 година, по време на революциите от Арабската пролет и веднага се превърна в заплаха за президента Башар ал-Асад. На теория, премахването на Асад съвпада с американските интереси. Той не е приятел на САЩ, а бунтовете от Арабската пролет бяха безмилостни към режими като този на Асад.

И администрацията на Обама отсече - време е Асад да си отиде. Зад този призив стоеше надежда, че САЩ могат да се справят със ситуацията без да е нужно да се намесват директно.

Най-важният момент дойде през лятото на 2013, когато Обама беше на ръба да нареди въздушни удари в Сирия в отговор на използването на химически оръжия от режима на Асад. После обаче се отказа.

Това решение отрази много от промените, които Обама се опита да внесе в стратегическия си подход към международните отношения. Отчасти това породи надежда, че се съставя нов модел - в който Америка повлиява събитията без задължително да се намесва с военни средства.

Но освен това, решението да не се намесва обнадежди мнозина, че е дошъл края на безкрайните интервенции на САЩ в Близкия Изток. Надеждите бяха, че Америка ще обърне внимание на проблемите на бъдещето - нарастващото влияние на Азия, международното сътрудничество в областта на климатичните промени, икономическа глобализация.

Ненамесата в Сирия показа и мнението, че един далечен проблем може да си остане точно това - далечен. Сега се изпарява възможността Асад да бъде свален без да се позволи на "Ислямска държава" да запълни вакуума. Оказва се, че политиката на САЩ е нестабилна и по двата въпроса.

В понеделник Обама настоя, че Асад трябва да си отиде, но най-вероятно е в краткосрочен план той да остане, но да не се позволи на "Ислямска държава" да напредва с позициите. Междувременно Русия и Франция не чакат, а предприемат действия. Вероятно с надеждата най-накрая да се създаде международна коалиция, която да спре терористичната организация.