Русия рискува да се въвлече в голяма мюсюлманска война

Съветът на федерацията даде разрешение на президента на Русия Владимир Путин да използва армията извън Русия – този път за борба срещу Ислямска държава. Засега става дума само за Сирия и само за въздушни операции. Никой обаче не знае и не може да каже къде, кога и как ще завърши включването на Русия във военната кампания в Близкия изток, пише Газета.Ru.

Русия нанесе първите си въздушни удари в Сирия. Рублата укрепна. Повишиха се борсовите индекси. Финансовите пазари възприеха официалното легализиране на военното присъствие на Русия в Сирия като следствие от договореност между Путин и Обама, което означава по-голямо взаимодействие между двете страни след фактически едногодишен мораториум.

Възможно е Обама и Путин наистина да са постигнали някакви договорености. Вероятно има някакво сближаване и по въпроса за личната съдба на Башар Асад. Неслучайно настъпи промяна в американската позиция, която огласи държавният секретар Джон Кери. „Докато Асад е на власт, мирът е невъзможен. Точка“, каза Кери. Но добави, че макар и САЩ да продължават да настояват за оттегляне на Асад, те сега не настояват той да направи това незабавно. Вместо това, добави Кери, трябва да бъде осигурено плавно предаване на властта в страната, тъй като прибързано отстраняване на Асад от власт може само да усложни ситуацията в Сирия и да навреди на населението й, провокирайки нови жертви.

Така проблемът с Ислямска държава и терористичното й плъзване в целия регион беше поставен над конкретната личност на власт.

Но не бива и да се преувеличава степента на сближаване между Москва и Вашингтон по сирийския проблем.

Това не е обща „антихитлеристка коалиция“ срещу Ислямска държава, както предлагаше Путин от трибуната на ООН, а самостоятелни действия на Русия в Сирия след съгласуване с администрацията на САЩ.

Освен това Кери предположи, че въвличайки се в сирийския конфликт, Москва се поставя в сложна ситуация и рано или късно ще бъде принудена да промени политическия си курс. „Ако той /Путин/ открито застане на страната на Асад, Иран и Хизбула, той ще има много сериозни проблеми с близкоизточните страни, мнозинството от населението на които са сунити. А това означава, че той самият може да стане мишена на джихадисти-сунити“, каза Кери.

Към това може да се добави, че ако руското оръжие в Сирия попадне в ръцете на Хизбула и бъде използвано срещу израелски селища, както неведнъж се е случвало, във войната може да се включи и Израел, за който Асад е не по-малък враг от Ислямска държава.

Засега Русия не се готви да участва в наземни операции. Това заяви Путин в интервю за американския журналист Чарлс Роуз преди 70-ата сесия на Общото събрание на ООН и след това още веднъж след срещата си с Обама. За това говори и шефът на администрацията на руския президент Сергей Иванов в сряда, обяснявайки искането, отправено от Путин към Съвета на федерацията.

Всяка война обаче има своя логика и нито един военачалник не може да я предугади – цялата и веднага. Той може само да я следва или да се противопоставя.

В разрешението, дадено от Съвета на федерацията, неслучайно е посочена конкретна страна – Сирия.

Събитията може да се развият така, че нещата да не се ограничат само със Сирия. Ислямска държава вече се е окопала в Ирак. Самите иракски власти вече изразиха надежда, че руските бомбардировки срещу Ислямска държава по границата между Ирак и Сирия ще помогнат в борбата срещу терористите и в тяхната страна.

Талибаните тези дни сензационно с мълниеносен щурм превзеха град Кундуз – най-големия град на Афганистан на границата с Таджикистан. А в Таджикистан се намира най-голямата извън Русия 201-ва руска военна база.

Ако афганистанската война се прехвърли с Таджикистан, което не може да се изключи, това вече ще стане проблем не на НАТО, а на Москва – Русия е длъжна да защитава Таджикистан съгласно Договора за колективна сигурност.

И ако военачалникът следва логиката на войната, политикът винаги помни цената на тази война. А това означава, че докато войната не се води на собствена територия, всеки политик може да каже: стига, отвъд тази линия не бива да се отива, защото ще платим прекалено висока цена.

И няма основания да се смята, че руските лидери не осъзнават тази цена.

Обективни идеологически основания за участие на Русия в сирийската война има повече, отколкото в украинската. Заплахата за света и по-специално за Русия от страна на ислямистите е много по-реална от „украинските фашисти“. Но ако рускоезичният Донбас е близък и разбираем за руския електорат, то идеята за „Дамаскска народна република“ е много по-далечна за руския избирател. Неслучайно по последни социологически данни само 18% са се обявили за пряка военна подкрепа за Асад.

Гражданите на Русия като че изобщо са уморени от война. Още не са се измъкнали от Украйна, а вече и Сирия.

Освен това не е много ясно дали в тази война Русия има реални съюзници или американците искат с руските ръце да разрешат част от своите проблеми в Близкия изток, както впрочем и останалите играчи в региона. Нали в съществуващата коалиция срещу Ислямска държава участват над 60 страни от цял свят – повече, отколкото са участвали във Втората световна война.

Тази коалиция е неефикасна и Русия засега не се кани да влиза в нея.

Военните уверяват, че в операцията срещу ИД ще бъдат привлечени само офицери и професионални войници, които сами са пожелали да станат доброволци. Според източник на Интерфакс „към операцията по военно противодействие на ИД ще бъдат привличани главно офицери от Генщаба, ВВС и военно-технически персонал за обслужване на авиотехниката“.

Думите на Путин, че „не се готвим да скачаме с главата надолу в този конфликт“, „ще поддържаме сирийската армия само по въздух, само по време на настъпателни операции и само срещу терористите“, че причината за руското участие е „безцеремонна намеса отвън“, в този случай трябва да бъдат подкрепени от конкретни стъпки, пише руското издание.

Първо, Русия също се намесва отвън, макар и по молба на официален Дамаск. Второ, всеки неуспех на Русия в тази военна кампания несъмнено ще бъде използван от политическите й противници както на Запад, така и в ислямския свят.

Тоест, Русия няма право на поражение и дори победа не й гарантира защита от отмъщение от страна на ислямистите.

Трето, никой не знае колко ще продължат тези настъпателни операции и ще може ли армията на Асад бързо да победи ИД дори с подкрепата на руската авиация.

Ако Русия бомбардира не ИД, а сирийската опозиция /за което съобщи по-специално Ройтерс още след първата бомбардировка в провинция Хомс, макар че е общоизвестно, че в Сирия има територии, за контрола над които няма достоверни данни дори самата коалиция, да не говорим западните медии/, това може да предизвика нови санкции срещу Русия и дори случайни преки сблъсъци между силите на Русия и САЩ поради лошо координиране на действията.

Главното е, че Русия дори против собствената си воля рискува да се въвлече в голяма мюсюлманска война, която би засегнали много страни.

И ако тази война бъде продължителна, Русия може да получи и изблик на ислямски екстремизъм вътре в Русия.

Колкото и цинично да звучи, ако тази война се окаже кратка и успешна, руското участие има и плюсове. Тя може да стане де факто легитимиране на Крим в състава на Русия в очите на международната общност и ако бъдат изпълнени Минските споразумения и Украйна си върне контрола над границата, е възможно и смекчаване на санкциите, особено от страна на Европа.

И накрая, за първи път от година и половина западните страни разговарят, правят планове заедно с Русия. Русия координира с тях своите действия, всички те обменят информация.

Войната  винаги е беда, за всички. Но тя може да даде шанс на всички за възстановяване на отношенията и поне минимално доверие един към друг.