САЩ предлагат разделяне на Сирия на анклави

Операцията на руските Въздушнокосмически сили в Сирия започна преди три седмици; руски бойни самолети нанесоха вече към 750 въздушни удара срещу бунтовническите позиции. Сирийски офицери констатират, че военната помощ на Русия повишава бойния дух сред войниците, правителствените войски започнаха сухопътни операции в провинциите Хомс и Хама, водят битки в източните предградия на Дамаск, пише Николай Бобкин от "Фонд за стратегическа култура".

Настъплението на сирийската армия се развива с добро темпо. Пентагонът признава, че противниците на Асад все по-трудно задържат превзетите по-рано селища. "Воините на джихада" са зле снабдени с оръжия, чуждестранните наемници бягат, а местните им симпатизанти гледат как да изчезнат в тълпата. За Белия дом е все по-проблемно да отвръща очи от промените в сирийския силов баланс. Администрацията на президента Обама има твърде малък избор: да започне сътрудничество с Русия или открито да вземе страната на въоръжените ислямисти.

Американците имат наум и още един вариант: Вашингтон скланя да не се меси в събитията в Северна Сирия срещу подкрепа за неговия сценарий - страната да бъде разделена на няколко зони, контролирани от противници на Асад. Един вид специални анклави за отделните религиозно-етнически групи от сирийското население.

Американските политици са избрали за база опростен до абсурд модел на противопоставянето "шиити - сунити", при все че в Сирия арабите сунити воюват помежду си с не по-малка ожесточеност, отколкото с правителствените войски, чийто офицерски корпус включва мнозина сунити, предани на Асад.

По данни на ООН през 2011 г., преди да започне гражданската война, в Сирия са живеели 20,8 милиона души от 33 етнически групи. Абсолютно преобладават арабите, но и те се делят на различни народности: сирийски араби (над 14 милиона души), араби бедуини от платата край пустините (1,59 млн.), палестински араби (0,59 млн.), ливански араби (0,13 млн.) и други арабски диаспори (араби от Северен Ирак, араби от Йордания, левантински бедуини).

Независимо от дългогодишната си близост с ислямския режим в Иран Сирия беше сред най-светските държави в Близкия изток. "Близостта между шиити" никога не бе на първо място в съюза с Техеран, нещо повече - изобщо не се използваше за идеологически аргумент. Всъщност нямаше как, тъй като арабската част от сирийското общество, изповядваща сунитския ислям, надхвърля 80 на сто от населението. Алауитите и друзите, също говорещи арабски (севернолевантински диалект), са малцинство в Сирия и наброяват според оценки към 2 милиона души.

Нека добавим, че при преброявания в Сирия алауитите не бяха отделяни в самостоятелна група. Етническата политика на династията Асад бе създала далеч не идеална, но кажи-речи стабилна система, в която верските и конфесионалните различия до голяма степен се изглаждаха от идеите за общо национално съзнание - в неговите рамки гражданите се определяха на първо място като сирийци и едва след това - като араби, кюрди, алауити или друзи.

Правителството на Асад все още има подкрепата на голяма част от сунитите. Водената от САЩ политика пренебрегва важни специфични черти от структурата на сирийското население, игнорира същинските знания, сочещи кой против кого е там. Макар че Вашингтон разполагаше с достатъчно време, за да схване нещата; скоро ще станат пет години, откакто Америка чака Дамаск да капитулира всеки момент. Напразно обаче. За огромното мнозинство сирийци Асад е по-малко зло от политическите му противници, напиращи за висшия пост. Колкото до терористичните групировки, социалната им база в сирийските среди е твърде незначителна.

През всички тези години срещу Дамаск воюваха хиляди чужденци, мнозина от тях - наемници и нищо повече. Дошлите от Ирак бойци на "Ислямска държава" бяха и си остават окупатори за сирийците, 80 на сто от хората са напуснали районите под техен контрол. И на кого се канят да оставят американците тази част от Сирия, включена вече от ИД в състава на техния "халифат"? Сирийските араби сунити не желаят анклавите, предлагани от САЩ. Не молят за тях и местните кюрди, каквито са поне 10 на сто от сунитите в Сирия.

Кюрдите живеят най-вече компактно, без обаче да са мнозинство дори в Североизточна Сирия, граничеща с Турция, където са около 30-40 процента сред населението. Отношенията им със сирийските власти никога не са били лесни - Дамаск решително потискаше сепаратистките нагласи сред местните кюрди, не допускаше да се сближават със сънародници от съседните страни, ограничаваше политическите и гражданските им права.

Гражданската война обаче промени политиката спрямо кюрдите. Правителството на Асад, отказвало преди да издаде паспорти на мнозина кюрди, вече даде сирийско гражданство на 2,5 милиона души. Дамаск изтегли войските си от регионите, населени предимно с кюрди, и им гласува доверие в борбата с въоръжените ислямисти, вкарвани в страната през Турция - с тази цел бяха формирани кюрдски отряди за самоотбрана. Повечето селища от региона минаха под кюрдски контрол.

Сега Дамаск не възпрепятства обособяването на кюрдите, разглежда ги като потенциални съюзници. Срещу лоялността им Асад обеща да въведе автономия за сирийските кюрди, обявили вече създаването на кантон (провинция) Кобане в Сирийски Кюрдистан, но Дамаск още не е признал официално този анклав.

Самата идея кюрдите да получат автономия от американците изглежда съмнителна. САЩ срещат тук открито противодействие от страна на Анкара. Турското правителство прави и ще прави занапред всичко възможно, за да не допусне кюрдите да създадат в Сирия автономно формирование, както стана в Иракски Кюрдистан. Щатите не могат да променят позицията на Турция - Анкара няма да подкрепи американското хрумване Сирия да бъде разпокъсана.

В момента действията на САЩ будят недоволство на практика у всички техни съюзници, въвлечени по някакъв начин в сирийския конфликт. Вашингтон трудно би могъл да разчита на разбиране, щом политиката му не отговаря на въпроса кой е основният враг на американците в Сирия.

Суадитска Арабия и партньорите й край Персийския залив чакат потвърждение, че САЩ и в бъдеще ще воюват срещу Асад, но не и срещу радикалните ислямисти.

Турция също се обявява против Асад, но иска да воюва с кюрдите, а не с бандитските терористични формирования.

Друг съюзник на САЩ - Израел, не се противи срещу създаването на кюрдска държава; повече го плаши обаче перспективата вместо Асад в Дамаск да управляват главатарите на ИД.

Европейците са недоволни от стъписването на американците, отдалечаващо възможността да спре притокът на сирийски бежанци в Стария свят. Американските политици явно са изправени пред неразрешима за тях задача - трябва да угодят на много съюзници, чиито искания взаимно се изключват.

В цялата тази бъркотия замисълът да бъде спряна войната в Сирия чрез разкъсване на страната и образуване на недееспособни анклави изглежда е опит на САЩ окончателно да избягат от отговорност за случая. Близкоизточната политика на Обама се изчерпа. Вашингтон няма конструктивни идеи за Сирия.

/БТА/