Путин за Сирия: Щом няма как да не се биеш, удряй пръв!

Дамаск бе "на ръба да падне", докато не се намеси Русия - това разказаха руски представители на експертите от международния дискусионен клуб "Валдай". Владимир Путин обясни, че бъдещето на Сирия е в политически процедури, които да устройват Русия, пише "РБК дейли".

Вчера клуб "Валдай" за втори пореден път заседава в Сочи. Пред експертите говориха руският външен министър Сергей Лавров и шефът на президентската администрация Сергей Иванов. Не казаха нищо сензационно, но разговорът бе полезен, отбелязва вестникът, като цитира участници в срещата.

"Впечатлението бе, че Лавров и Иванов са поели ролите на лошото и на доброто ченге, за да подготвят публиката за срещата с президента" Путин, заяви събеседник на изданието.

"РБК дейли" откроява моменти от словото на руския лидер, засягащи операцията на Москва в Сирия. Путин предупреди по-специално, че ако джихадистите превземат Дамаск, ще си осигурят база за по-нататъшна експанзия. Добави, че не е сигурно дали Русия ще постигне успех в Сирия, но резултати вече има.

Путин каза, че евентуално разделяне на Сирия ще е "най-лошият и неприемлив вариант", който би направил конфликта перманентен. Според него не е коректно да се говори дали трябва да се оттегли държавният глава. Башар Асад обаче е готов за политически процес, в чиито рамки "трябва да сме сигурни в процедурите", обобщава изданието мненията, изразени от руския президент.

Експертите имат само едно питане към Путин, отбелязва "РБК дейли". "Какво следва? Направеното от него (в Сирия) е много сериозно, а същевременно има твърде много други конфликти".

"Предходната реч на Путин пред "Валдай" се запомни със сурова критика по адрес на САЩ. Вчера Путин пак още в началото обвини Вашингтон, че разрушава фундаменталната база на системата за сигурност с излизането си от договора за ПРО през 2002 г. и разполагането на своя глобална противоракетна система, добавя "РБК дейли".

"Още преди 50 години ленинградската улица ме научи на едно правило: щом няма как да не се биеш, удряй пръв, цитира в. "Известия" обяснението на Путин за причините Русия да се включи в сирийската война. "Терористичната заплаха не нарасна, нито пък намаля от нашите действия в Сирия, тя бе налице и си остава. По-добре да воюваме с тях там, отколкото да ги чакаме тук", каза той.

Точно преди "валдайската" реч на Путин за руската политика в Сирия социолозите публикуваха последния му рейтинг, стигнал 89,9 на сто. Преди рейтингът му скачаше във връзка с грузинската и кримската кампания на Москва. Колкото повече се намесва Русия в такива "сбивания", толкова по-доволни изглежда са хората в страната, отбелязва "Газета".

Путин представи план за колективно спасяване на Сирия с основен мотив да бъдат обединени всички усилия. И властите на Сирия, и кюрдите, и сирийската опозиция, и западните партньори. Да се организира многостранно сътрудничество и да се направи избор в полза на мира, а за целта трябва всички заедно да надвият злото в лицето на ИД. И Русия е готова да поеме лидерската роля в това сътрудничество. Всъщност вече го е сторила и приканва всички останали да се включат, пише изданието.

Путин говори не за малките войни, а за изгледите да избухне голяма война, ако светът не сполучи да се разбере за мир. Според руския президент предчувствие за война има и в изявленията на политиците, и в икономиката, и в информационното пространство. Колкото до "военната риторика, спомената от президента, Русия не само че не изостава, но понякога изпреварва своите опоненти. Почти от две години вече живеем с военни нагласи", констатира "Газета".

"Независимая газета" се съмнява дали някога Русия и САЩ ще намерят общ език за Сирия и пояснява, че в дискусията между "най-големите световни играчи едни и същи думи и понятия добиват различен смисъл".

И Москва, и Вашингтон например постоянно споменават "сирийския народ". Според Белия дом Русия не бива да постила червен килим пред Башар Асад, който е "използвал химически оръжия срещу собствения си народ". За Държавния департамент на САЩ сирийският народ са онези хора, които страдат от режима, които бягат от страната и чакат Асад да си отиде. Същото става с всяко друго понятие. Русия и САЩ може да наричат едни и същи хора "радикални ислямисти" или "умерена опозиция", пише всекидневникът.

В случая с Украйна и Донбас Русия и САЩ също използваха едни и същи думи, но говореха на различен език. Определяха едни и същи неща с противоположни дефиниции - "опълченци" и "терористи", "киевска хунта" и "законно правителство", напомня изданието.

"Причина за езиковите различия са конфликтните намерения на управляващите елити. Търсенето на общ език би означавало отказ от тези намерения, съответно би увредило реномето им. Точно затова всички примирия в Донбас изглеждаха и още изглеждат толкова нестабилни, а всички ръкостискания по повод Сирия изглеждат толкова съмнителни", обяснява "Независимая газета".

Преговорите остават безуспешни, докато някоя страна (или и двете) си мисли, че е по-силна и може да наложи волята си. Стимул за договаряне, за ограничаване на първоначалните амбиции е паритетът на силите, когато става твърде скъпо да наложиш волята си. Например щом стане ясно, че сирийската опозиция няма да превземе Дамаск. Или щом всички разберат, че "опълченците" в Донецк може да бъдат победени само с цената на твърде много кръв. Щом едната страна схване, че троши милиарди за постоянни бомбардировки, а другата - че изпращаните от нея оръжия потъват в черна дупка. Тогава езиковите различия започват да изчезват или поне да се изглаждат или премълчават, заключава "Независимая газета".
 

/БТА/