Не плащаме на гастарбайтери и оставаме в ЕС!

Преди срещата на върха на ЕС беше обявено, че това е моментът на истината за “брака” между Великобритания и общността. Но в крайна сметка не се случи кой знае какво по отношение на предоговарянето на британското членство, изтъква сп. “Икономист”.

На разговорите в Брюксел никой не промени позицията си в посока взаимен компромис. Официалната позиция беше, че са разменени виждания и предстои работа преди следващата среща през февруари. Това все пак може да се отчете като скромен успех за британския премиер.

От седмици насам позицията на Дейвид Камерън е ясна – официалните лица, които преговорят за исканията на Лондон по отношение на свободното придвижване на работници от други по-бедни страни от ЕС към Острова, задълбават в детайли и не постигат конкретен напредък.

Затова лично Камерън се зае с оказването на политически натиск. Пред останалите държавни ръководители премиерът изтъкна нарастващото недоволство сред британските избиратели от последствията от членството в ЕС. И почти заплашително посочи, че при настоящата ситуация плануваният референдум за оставане в съюза може да завърши с излизане на Обединеното кралство от общността.

“Нископлатени работници от цяла Европа идват във Великобритания, за да не работят и да получават щедри социални помощи”, каза Дейвид Камерън почти в прав текст, оплаквайки се от неравномерното разпределение на имигрантските вълни от бедните страни-членки спрямо други водещи икономики.

Неслучайно една от най-търсените промени от страна на британския премиер е въвеждане на забрана за всякакви социални привилегии за имигранти, независимо дали работят или не, ако нямат поне 4 години пребиваване във Великобритания.

Проблемът е, че почти всички извън Острова определят тази мярка като силно дискриминационна и съответно неприложима. Камерън и екипът му се опитват да задържат опцията на масата на преговорите, но това изглежда невъзможно.

Така че тепърва предстоят разговори за нови мерки, които да се възприемат от всички. Европейската комисия предложи въвеждане на “спирачка при извънредна ситуация”, а именно достигането на определен брой имигранти за даден период. Подобна практика позволи на Австрия временно да стопира огромния приток на германски студенти в своите университети.

Дейвид Камерън е критикуван постоянно, че не е достатъчно твърд в исканията си към Европейския съюз, но сега дори и противниците му по тази линия не могат да отрекат настоятелността на премиера.

Разбира се, Камерън вече направи отстъпки като се има предвид, че първоначалната му позиция беше за абсолютен лимит на работниците-имигранти. В същото време обаче има и силни аргументи в подкрепа на исканията за ограничаване на имигрантската вълна и то с примери от самия ЕС.

В общността отдавна има дискриминационни закони по отношение на националността – от правото на гласуване до лимитациите за купуване на къщи от чужденци в Дания.

Британският премиер заема позицията на човек, който търси помощ... помощ от своите колеги за запазване членството на Великобритания в ЕС. В тази позиция приемане на неговите искания от останалите евролидери може и да се случи, макар и след взаимни компромиси.

Факт е, че това едва ли ще промени чувствително нагласата на британските избиратели. Едва ли ще спре осезаемо имигрантския поток.

Но провал в настоящите преговори със сигурност ще доведе до срив в подкрепата за бъдещето на Великобритания в Обединена Европа. Тогава Европейският съюз може и да остане без една от водещите си сили.