В Германия започват да строят "веломагистрали"

Широка осветена писта, без светофари, кръстовища или автомобилно движение: мечтата на колоездача може скоро да стане действителност в редица германски селища, където се развиват проекти за "веломагистрали" за облекчаване на пътния трафик, пише Полин Уед от Франс прес.

В западната Рурска област пет километра такива пътища бяха открити в края на ноември в рамките на амбициозен проект за стотина километра между Дуисбург и Хам.

В проекта на Мартин Тьонес, който отговаря за планирането в Рурската регионална асоциация (РРА), се предвижда да бъдат свързани десет населени места, сред които Бохум и Дортмунд, и четири университета, използвайки отчасти стари железопътни линии, наследство от промишленото минало на региона.

Не става дума близо двата милиона души, които живеят в радиус от два километра от трасето, да минат стотината километра наведнъж. Широката четири метра "веломагистрала" има за цел да привлече жителите, които ежедневно пътуват с кола на работа от един град до друг, обяснява Мартин Тьонес, който говори за маршрути от 5 до 20 км и силно вярва в успеха на проекта, главно поради възхода на електрическите велосипеди.

Целта е да се облекчи междуградският пътен и железопътен трафик. Според изследване на РРА проектът ще позволи да се намали пътното движение с 50 000 коли на ден.

Във Франкфурт, Мюнхен и Нюрнберг също се работи по създаването на велоулици. Избрана е тестово шосе между Франкфурт и Дармщад, южно от града, както и между Мюнхен и северните му предградия. Избраните маршрути са още на ниво проект, с дължина съответно 30 и 15 км, и покриват гъстонаселени и богати на работни места райони.

Вторият по големина баварски град Нюрнберг започна предпроектно проучване с четири селища в околностите му.

В Берлин властите решиха в началото на месеца да започне проучване за целесъобразност за участък, който да свързва градския център със Зелендорф, югозападно от столицата. Друг проект предвижда използване на пространството под надземното метро за прекосяване на града по оста запад-изток.

"Населението активно подкрепя идеята за веломагистрала и всички партии проявяват интерес към нея", каза берлинският общинар Томас Хайлман от Християндемократическия съюз, който поддържа първия проект.

Изграждането на такива велопътища, което често се посреща въодушевено от общините, се сблъсква с едно и също затруднение: да се намери финансиране.
Федералната власт отговаря за строежа и поддръжката на автомагистралите, главните железопътни линии и водни пътища, но повечето колоездачни инфраструктури са от компетенцията на местните власти.

В Рурска област провинция Северен Рейн-Вестфалия финансира 30 процента от първите километри на "веломагистралата", ЕС пое 50 процента, а РРА - 20 процента.

Обаче още не е намерено финансиране за всичките 100 км, които ще струват около 180 милиона евро, признава Мартин Тьонес, който обяснява, че в момента работи по въпроса с властите на провинцията. Северен Рейн-Вестфалия предвижда също да измени законодателството си, за да може да поеме разходи, които обикновено се плащат от общините.

"Общинското финансиране е стар модел. Без подкрепа проектът не би имал никакъв шанс", подчертава Тьонес - още повече, че освен строителните разходи в сметката ще влизат и разноските по поддръжка, осветление и снегопочистване.

В Берлин, който е силно задлъжнял град, консервативният Християндемократически съюз предлага модел на частно финансиране чрез реклами, но Мартин Тьонес призовава за финансово участие на федералната държава, както е направено в страните първопроходци по този въпрос - Холандия и Дания, където държавата е инвестирала в такива велошосета.

"Веломагистралите са нещо ново в Германия, трябва да се намери нова концепция за финансирането им", обобщава Биргит Каструп, която отговаря за проекта за веломагистрала в Мюнхен.

Германската асоциация на колоездачите напомня, че 10 процента от маршрутите се изминават с велосипеди и съответно иска 10 процента от федералните инвестиции в транспорта да се отделят за колоездачните инфраструктури.

"Строенето на автомагистрали в градовете е вредна рецепта от 60-те години. Никой не иска още повече коли в градовете", заявява ръководителят на асоциацията Буркхард Щорк.
 

/БТА/