Грешки и поуки: Колко е трудна интеграцията

Говори ли за притока от мигранти, Ангела Меркел повтаря като мантра: "Ще се справим". Според експерти по интеграцията в Кьолн обаче Германия трябва да черпи поуки от миналото, за да не маргинализира пришълците.

Г-жа Бехшид Наджафи от 23 години трупа опит в подпомагането на жени имигранти - показва им как да се ориентират в административните лабиринти, записва ги на езикови курсове, намира им социални помощи или работа.

"Можем да се справим, както казва г-жа Меркел, при условие че се намерят достъпни жилища, ако бежанците получат известна юридическа сигурност, обучение, даващо възможност за работа, курсове по немски - и това е само основното", уточнява тя.

Никой, включително канцлерката, не е обещавал, че интеграцията на 1,1 милиона кандидати за убежище, пристигнали в Германия през 2015 г., ще протече лесно.

Но Бехшид Наджафи отива по-далеч. 59-годишната жена от ирански произход твърди, че Германия трябва да си вземе поуки от предишните имиграционни вълни. Мнозина новодошли тогава останаха в периферията на обществото, защото държавата гледаше като на "поканени работници" - гастарбайтери, които трябва да си заминат след изтичане на договора.

След войната властите наистина приеха в страната турци и хора от други националности, за да поддържат германското икономическо чудо. През 1979 г. обаче програмите за набор на персонал бяха спрени; мнозина работници, пристигнали сами, пожелаха да останат и да изтеглят семействата си, вместо да се върнат.

"Както каза един писател, Германия нае работници, а се сдоби с човешки същества", отбелязва Хакан Айдин, един от активистите на турската общност в Кьолн.

"Но Германия не бе готова за това - изтъква Бехшид Наджафи. - Първото поколение изобщо не е ходило на курс по немски. Задължителното обучение за интеграция датира едва от десет години, а имиграцията в Германия има вече 60-годишна история."

И едва от 2000 г. децата на имигрантите имат право да искат германско гражданство - а пътят към двойното гражданство и днес е осеян с препятствия.

Съответно - посочва Денизе Клайн, колежка на Наджафи, мнозина все още свързват това да си германец "с традиционната идея за немска кръв, за това, че може да си германец, само ако си бял".

Интеграцията като борба с престъпността

По думите на Наджафи, за мигрантите от новото поколение трябва да се полагат коренно различни грижи, без да се залага на временните неща: "Няма да се справим, ако те си стоят настанени по спортните салони, без работа, без перспективи и без да знаят езика".

"70 на сто от тях са мъже и се опасявам, че до една година те ще прекрачат в престъпния свят. Наркомафиите и бандите само чакат възможност да ги подмамят", твърди тя.

Такива страхове породи и насилието в Кьолн през новогодишната нощ, приписвано главно на хора с имигрантски произход. Цяла Германия е смаяна от новината за над 500 оплаквания в полицията, 40 на сто от които за сексуални посегателства.

Необичайните сцени, разиграли се на няколко крачки от символа на града - готическата катедрала, събудиха страхове от скок на престъпността, напрежение на расова или културна основа - при все че лятото на 2015 г., напротив, ще се започни с небивал прилив на солидарност: десетки хиляди германци се притекоха на помощ, за да настанят новодошлите.

"Много от хората, подкрепили бежанците, навярно се питат: какво направихме, нима сами създадохме този проблем?" - казва със съжаление 42-годишният Айдин.

Скорошно проучване показа, че 57 на сто от запитаните вече се опасяват от увеличаване на престъпността. Крайната десница също е в подем - например в Кьолн, където в събота се проведе безпрецедентна за града, придружена със сблъсъци антимигрантска демонстрация, в която се включиха 1300 души.

Айдин обаче се опитва да остане оптимист: "Общественото мнение според мен не се е променило - не, не, едва ли е така".

/БТА/