Шенген е в предсмъртна агония заради наплива на мигранти

Шенгенското споразумение за свободно движение в голямата част от Европейския съюз дълго време беше една от най-видимите прояви на европейско единство. То насърчава по-близките търговски отношения сред 22 страни от блока и дава силен тласък на туризма.

При цялото си символично и икономическо значение обаче Шенген изглежда е в предсмъртна агония заради неотслабващия наплив на мигранти от Близкия изток и Северна Африка. Ако лидерите на съюза възнамеряват да го спасят, те трябва да проявят известно единство и политическа воля, каквито досега липсваха, пише в редакционна статия Financial Times.

Шенген преживява сътресения, понеже е незавършен като система. Макар че участващите държави премахнаха вътрешните си граници, те не въведоха силен общ механизъм за контрол по външните граници на ЕС. Това не беше от значение, докато миграционните потоци към блока бяха ограничени, но рухването на арабските диктатури в Сирия и Либия след 2011 г. породиха огромни вълни от бежанци, карайки европейските правителства да се справят както могат с опазването на националните граници.

През последните два-три месеца Германия, Австрия, Унгария, Дания, Швеция и други страни въведоха граничен контрол, за да спрат вълната. Правителствата от ЕС се провалиха и в разпределянето помежду им на мигрантите, които вече са на територията на съюза. В очакване още много мигранти да пристигнат в Евросъюза през лятото председателят на Европейския съвет Доналд Туск тази седмица предупреди, че ЕС разполага с "не повече от два месеца" да постави нещата под контрол, в противен случай ще стане свидетел на рухването на самия Шенген.

За нейна чест, Европейската комисия предложи необходимите планове. През декември миналата година тя призова за засилена охрана по границата на съюза, която да се осъществява от европейска инстанция. Сега тя предлага преразглеждане на процедурите за даване на убежище. Според съществуващите правила първата страна от ЕС, в която влиза един бежанец, отговаря за обработката на молбата му за убежище. Ако молбата бъде удовлетворена, съответната страна трябва подслони бежанеца. Комисията предлага този принцип да отпадне и настоява получилите убежище да бъдат разпределяни в държавите от ЕС съобразно с тяхната икономическата тежест.

Предложението на ЕК е оправдано. Безразсъдно е от Гърция и Италия законово да се изисква да поемат бремето за осигуряване на подслон на стотици хиляди бежанци само заради географското си положение. Само че досега предложенията за разпределяне на бежанците из страните от ЕС бяха възпрепятствани от някои правителства, които се въздържаха да лансират идеята пред гласоподавателите си. Безизходното положение може и да се запази. Ако това стане, основните страни членки в ЕС може да нямат друг избор, освен да създадат свое собствено, по-ограничено Шенгенско пространство, изключвайки онези, които не желаят да спазват общите политики за предоставяне на убежище.

ЕС ще трябва да действа на много фронтове, ако иска да има някакъв шанс да се справи с миграционната криза. Съюзът трябва да продължи да настоява за примирие в Сирия, за да се прекрати ужасът на гражданската война. Той ще трябва да насочи много повече ресурси към трите страни, приели най-много бежанци - Турция, Йордания и Ливан, които се опитват да се справят с този натиск. Европейските правителства, и най-вече Германия, трябва да увеличат капацитета си за прием на бежанци и да съдействат за интегрирането им в обществото.

За Шенген обаче се очертава решителен момент. Системата, облагодетелствала Европа така дълго, е изправена пред екзистенциална заплаха. Ако искат да я съхранят, участващите страни ще трябва да признаят, че възползването от предимствата на споделените граници означава да се приеме всичко, което върви с тях. Ако цената на превръщането на Шенген в работеща система е зоната да бъде ограничена, то, за съжаление, може би точно това ще трябва да се направи.
 

/БТА/