Как САЩ могат да попречат на Путин в Сирия

Подкрепата на Москва помогна на Асад, но историята на подобни бунтове показва, че битката изобщо не е свършила.

Ако четеш заглавията, може да ти се стори, че подкрепата на Русия за сирийския диктатор Башар Асад най-сетне е променила в негова полза баланса на силите в гражданската война, която не е ясно кой печели. Проправителствените сили с помощта на руската авиация и балистични ракети превзеха ключови територии, които бяха в ръцете на подкрепяните от САЩ бунтовници и сега заплашват важния от стратегическа гледна точка град Алепо. Москва не показва признаци за ограничаване на действията си, въпреки договореното неотдавна спиране на огъня в Сирия, пише Сет Джоунс* в "Уолстрийт джърнъл".

Но поуките от близо 220 бунта, разиграли се след Втората световна война, ни навеждат на мисълта, че руската помощ най-вероятно няма да може да обърне хода на събитията. Режимът на Асад продължава да е изправен пред сериозни предизвикателства и не на последно място поради това, че не е легитимен за сирийците. За Москва може да се окаже трудно да запази в дългосрочен план тази промяна в баланса на силите, особено ако правителството на Обама - или по-вероятно следващото американско правителство - реши да отвърне на удара.

Русия директно участва в сирийската война от септември. Нейните ВВС - включително изтребители МиГ-31 и далекобойни бомбардировачи Ту-22 - нанасяха удари по мишени на бунтовниците, включително по групи, обучавани от американски военни. Москва разположи мобилни балистични ракети "земя-земя" Искандер, осигури оръжие и обучение за правителството на Асад и извършва наблюдение с дроновете си Форпост и Орлан-10. Освен това Русия помага в Сирия на редица свързани с правителството действащи лица, включително милиции, които подкрепят режима.

Тази подкрепа плюс помощта на Иран позволи на Асад да укрепи позициите си, поне временно. Проправителствените сили напредват в стратегически райони в Северна и Южна Сирия. По-рано този месец с помощта на шиитски бойци и руските въздушни удари те завзеха ключови градчета около Алепо. Сега контролират магистралата северно оттам до Азаз, близо до турската граница - трасе, което бе важно за снабдяването на бунтовниците.

Привържениците на Асад са опиянени от този напредък. "Руското присъствие в Сирия несъмнено повлия на атмосферата в сигурността и промени баланса на силите", каза пред държавни медии иранският министър на отбраната Хосейн Дехган при посещението си през февруари в Русия.

Макар че Асад и неговите съюзници може да продължат да си връщат територии през следващите месеци, режимът все още е изправен през сериозни проблеми. Режимът на Асад продължава да е дълбоко непопулярен и е сред най-зле функциониращите правителства в света. В класациите на Световната банка той е на дъното или близо до дъното на всяка по-важна категория, свързана с управлението, като контрола върху корупцията, ефективното предоставяне на услуги и способността за налагане на стабилно върховенство на закона. Освен това сирийските бунтовници намират убежище в съседни страни като Йордания и Турция. Това им предоставя надеждни скривалища, до които сирийското правителство не може да стигне и където те могат да кроят заговори, да набират хора и да трупат нови запаси.

Историята показва, че на практика е невъзможно да се сразят бунтовници при нелегитимно и неефикасно правителство, особено когато бунтовниците се радват на външна помощ и убежища в чужбина. Вашингтон получи добра представа за тази сурова действителност във Виетнам и Афганистан. А Москва - в Афганистан през 80-те, макар че руските лидери явно са забравили този си опит.

Сега целите на САЩ трябва да са следните: да се предотврати рухването на ключови бунтовнически групировки, да се насърчи създаването на по-широко и легитимно правителство и да се победи "Ислямска държава" и свързаният с Ал Кайда Фронт "Ан Нусра".

Режимът напредва и САЩ трябва да увеличат помощта си за бунтовниците, като се изключат екстремистките групировки, и да продължат да действат за създаване на правителство на националното единство. Конгресът трябва да гласува да се осигурят още пари, обучение и модерни оръжия като противотанкови боеприпаси на групи като кюрдските сили, които се бият с "Ислямска държава" в Северна Сирия и на подкрепяния от Йордания Южен фронт, който се бие както с режима, така и с ислямистките екстремисти. САЩ трябва освен това да осигурят обучение и финансиране за бунтовническите тренировъчни лагери в съседни страни като Йордания и Турция.

Някои влиятелни американски политици като държавния секретар Джон Кери ни убеждават, че войната в Сирия не може да бъде решена с военни средства. Но историята показва, че реалността не е черно-бяла. Повече от две трети от бунтовническите движения са завършили с военна победа. Близо една трета са завършили с мирни средства, обикновено, след като във военно отношение конфликтът е стигнал до патова ситуация.

Американските висши служители трябва да приемат, че това е действителността, и да действат съобразно с нея, за да може някои от опонентите на Асад да оцелеят. Патовата ситуация е може би най-добрият начин да се осигури политическо съгласие и да се сложи край на войната.

*Сет Джоунс е директор на Центъра за международна сигурност и отбрана на Корпорацията Ранд, автор на книгата "Бунтовническите войни", която предстои да издаде издателството на Оксфордския университет.

/БТА/