Погребението на "Ислямска държава" се отлага

Какви са промените в Сирия след частичното изтегляне на руските Въздушнокосмически сили от страната, доколко са съществени успехите на сирийските правителствени сили в борбата с "Ислямска държава", каква е позицията на сирийските кюрди в тази война и какво се канят да предприемат великите и регионалните сили в борбата с ислямистите - това далеч не са всички въпроси, обсъдени от експерти и журналисти в понеделник на поредното заседание на московския Политически клуб на Росбалт, пише Александър Желенин от Росбалт.

Ето основният извод, който се налага след твърде обстоятелствените дискусии: реално погледнато, не се очертава скорошна победа над джихадистите.

Това спомена пред участниците например Алексей Малашенко от научния съвет на Московския център "Карнеги". "Не бих погребвал засега "Ислямска държава", нека да видя какво ще стане по-нататък", заяви аналитикът.

Според Малашенко през юни най-вероятно "благополучно ще отбележим втората годишнина от създаването на ИД". По думите му "Ислямска държава" не е някакво случайно образувание, това не са бандити, нещата са къде по-сложни, става дума за една от водещите тенденции в мюсюлманския свят". Този тренд ще се запази - друг въпрос е в каква форма, каза политологът. В тази връзка припомни "ислямската революция" от 1979 г. в Иран и палестинското движение Хамас, които - смята той, - са вършели същите неща като ИД.

По повод причините за изтегляне на част от руските войски от Сирия друг участник в кръглата маса - експертът по Близкия изток и публицист Михаил Магид, заяви, че според него основни причини за намесата на Русия в тази война са били стремежът на руското ръководство да отвлече вниманието на гражданите си от икономическата криза и желанието да смекчи санкциите, наложени от Запада на Москва заради действията й спрямо Украйна. Опитът обаче не бе твърде успешен, смята експертът.

"Режимът на санкции не бе смекчен, а от друга страна, войната носи много големи рискове. Изгодите за Русия от тази война са незначителни, дори да има такива, а рисковете - големи", констатира Магид. По думите му независимо от всички усилия на държавната пропаганда тази война не е станала популярна сред руското население.

Същевременно експертът посочи, че руските Въздушнокосмически сили "не се изтеглят изцяло, нито пък наведнъж". Магид свързва това с някакви политически моменти, например с намерения да се издействат известни отстъпки от сирийския президент Башар Асад. Наблюдателят предположи, че Москва ще иска от Асад да склони за "бъдещо разделяне на Сирия, както стана с Босна".

Според специалиста изтеглянето на руските сили ще зависи от отстъпчивостта на сирийския лидер по този, а и по други въпроси. "Колко ще бъде изтеглено, кога и с каква скорост - зависи от позицията на Асад", смята Магид. И забелязва, че сирийският лидер не заема гъвкава позиция в уреждането на въоръжения конфликт в страната си.

Подобно е и мнението на Али Абд Салам, пълномощен пратеник на сирийската кюрдска Партия "Демократичен съюз" в Москва. "Струва ми се, Асад все още е убеден, че може да контролира цяла Сирия", каза той на заседанието на Политическия клуб на Росбалт.

Но според кюрдския политик Асад "няма нито силите, нито средствата за това". Салам се мотивира по-специално с думите на човек от обкръжението на сирийския президент, заявил, че алауитите (религиозно малцинство в Сирия, включващо обаче най-видните фигури от днешното държавно ръководство - бел. на Росбалт) са изгубили вече 100 000 души, откакто трае военният конфликт в страната.

Но независимо от всички загуби, дори с оглед на факта, че войските на Дамаск поддържат сега неутралитет спрямо сирийските кюрди, проблемът е там, че и след пет години гражданска война Асад все още не е готов да признае правата на етническите малцинства, твърди сирийският експерт. Изобщо Асад е несигурен съюзник - "обещава едно, върши друго", констатира той.

Запитан готови ли са кюрдите за настъпление към столицата на ИД - Ракка, Салам каза, че подобна военна операция може да започне само в рамките на общи договорености, включително за нова конституция на Сирия, която да гарантира на кюрдите равни права с другите етноси и вероизповедания в страната. Кюрдите, каза той, се обявяват за федерация, искат Сирия да стане "страна за всички". Нещо повече, за разлика от скептиците Салам е на мнение, че федералното устройство няма да разруши Сирия, обратното - "ще я предпази от разцепване".

При всяко положение Сирия вече няма да е същата - строго централизирана и диктаторска страна, смята представителят на "Демократичен съюз".

В коментар за сътрудничеството между Москва и Дамаск Салам изтъкна, че Москва напразно разчита толкова на Асад. Според експерта сирийският лидер в момента е "проруски по принуда", но стига Западът или дори турският президент Реджеп Ердоган да склонят Асад да запази поста си, той "като нищо може да се обърне срещу Русия".

Членове на Политическия клуб отбелязаха и непоследователната позиция на Русия спрямо кюрдите. От една страна, федерацията ги нарича съюзници, в Москва се открива кюрдско представителство, от друга - на високо равнище се заявява, че Кюрдската работническа партия - основната сила от кюрдската въоръжена съпротива срещу ислямистите в Сирия, това са "терористи". В тази връзка Михаил Магид подчерта, че Москва трябва да заеме някак по-ясно становище по кюрдския въпрос.

Чу се и мнението, че газовите доставки за Турция, прекъснати около руско-турската криза заради сваления руски бомбардировач, за федерацията все пак са по-важни от съюзническите ангажименти пред кюрдите. Защото преди тази криза, щом Русия изгуби газовия пазар на Украйна, Турция стана вторият потребител на руски газ в света след Германия.

Същевременно Магид посочи, че последните успехи на сирийските правителствени сили, подкрепяни от руска авиация, по-специално връщането на Палмира под контрола на Дамаск, са повече от пропаганден, а не толкова от стратегически характер.

За сирийската армия ще е твърде трудно да води сухопътни операции срещу ИД без помощ от ливанското движение Хизбула и от иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция, допълни Алексей Малашенко.
 

/БТА/