Европа и нейният сблъсък на цивилизациите

Френският министър-председател Манюел Валс внезапно повдигна въпроса дали ислямът е съвместим с френската демокрация и "нашите ценности". Ново проучване във Великобритания миналата седмица показа дълбокия разрив между светското общество и религиозните убеждения на значителна част от мюсюлманската общност в страната.

В Германия представители на службите за сигурност открито изразяват силна тревога, че свързани с тероризма ислямски групировки бележат сериозни успехи във вербуването на хора, пише Джон Вайнъкър в "Уолстрийт джърнъл".

В Европа вече се говори за сблъсък на цивилизациите - тема, която дълго време бе смятана за забранена. Като правителствен шеф на страна с исторически сложни отношения с мюсюлманите Валс в серия от публични срещи и интервюта през последните седмици се отказа от безопасния тон на изявления от типа "Всички сме в една лодка".

Френският премиер все още твърди, че вярва, че Франция и ислямът са съвместими. Но и той признава, че "мнозинството" от французите изпитват съмнения и дори не се опитва да ги опровергава. Макар салафитите да са само 1 процент от 5-те милиона мюсюлмани, колкото се предполага, че живеят във Франция, "техните послания в социалните медии са единствените, които стигат до младите мюсюлмани", подчерта Валс.

Отвъд границата, в Германия, също се смята, че положението няма да се успокои с блажената вяра, че всичко е наред, а несъгласните с това биват наричани "ислямофоби". Канцлерът Ангела Меркел миналата година направи погрешната преценка, че страната може да поеме над един милион бежанци от Близкия изток и да избегне съответно нарасналия потенциал за варварство, който носи салафитското течение на исляма.

Ханс-Георг Масен, който оглавява германската служба за вътрешна сигурност, миналата седмица предупреди журналистите, че има "голяма опасност" от терористични атаки в страната. Според него в Германия има 8650 салафити, чийто брой расте "почти всеки ден".

Той каза, че младите мюсюлмански бежанци предлагат "огромен потенциал за радикализация" и са особено ухажвани от салафитските вербовчици. Германия, за разлика от Великобритания и Франция, засега не е станала жертва на ислямистки терористични атаки.

Известният френски арабист Жил Кепел описва салафитите така: "Не всеки салафит е джихадист, но всеки джихадист е салафит". Според премиера Валс активни салафитски групи "печелят идеологическата и културната битка в средите на френския ислям". И добавя, че "битката за републиката и нейния светски характер е забравена".

В съвременна Франция, където този дебат сега е доста по-напреднал, отколкото в Германия, прославата на републиката и нейното конституционно отдалечаване от религията се смятат за печелившо средство срещу нахлуването на каквато и да е агресивна вяра или свещени текстове. Сега Валс допуска, че републиканската парадигма вече е неадекватна срещу терористично движение, чиято привлекателност включва и религията.

Валс търси начин да покаже, че голяма част от френския политически и интелектуален елит - и особено левицата на неговата социалистическа партия, която отрича, че ислямът е същността на проблема - се превръща в посмешище, изправена пред притегателната сила на ислямистката доктрина с твърдението й, че тя изпълнява Божията воля, като убива Запада.

Валс казва, че трябва да се предприеме "реконкиста" на Републиката в републиката. Обяснявайки този израз - намеквайки, че може да се кандидатира за президент през 2017 г., ако неговият непопулярен шеф Франсоа Оланд реши да не се бори за втори мандат - премиерът така изложи виждането си за (президентските) избори: "Разбира се, има проблеми в икономиката, има безработица, но същественото е битката за културата и идентичността".

Много вероятно е Манюел Валс да иска да постави исляма във Франция под строг надзор, създавайки специален статут за него, който би изисквал от (мюсюлманската) общност да приеме върховенството на френското законодателство над Корана. Той призовава представители на мюсюлманската общност да проповядват ислям, който е "френски, организиран и професионален". Мюсюлманските лидери в отговор на това заявиха, че тези изказвания внасят "разделение" в обществото.

Истината е, че Френската република, която не обещава нито святост, нито рай, днес не може успешно да се състезава с вербовчиците на радикалния ислям. Премиерът няма какво реално да предложи в замяна, за да постигне съвместимостта, в която твърди, че вярва.

Безкрайната дребнавост на френската вътрешна политика пропиля тази "валута" преди почти 10 години, когато президентът Никола Саркози пусна като "пробен балон", а после изостави, без никаква реакция от социалистите, абстрактната програма за активни действия. Тя би могла да даде големи възможности на мюсюлманите в замяна на споразумение за приспособяването им към френското общество - нещо, което изглежда невъзможно през 2016 г., когато Марин льо Пен веднага би надала вой за дискриминация срещу белите (местните) французи.

Що се отнася до желанието на Валс да наложи контрол върху исляма в своята страна, то замества победите на Запада на терена срещу "Ислямска държава" в Близкия изток и потискането на сегашната представа сред младите френски мюсюлмани, че присъединяването към салафитите ги качва на шампионската стълбичка.

В един свят на тероризъм и крещяща нестабилност, Манюел Валс, който говори, че Франция се изправя пред "война на цивилизациите", няма да бъде първият политик, който със сигурност ще открие, че откровеното говорене, колкото и достойно и вярно да е, не носи автоматично възнаграждение.
 

/БТА/