Французите имат 35-часова работна седмица и стачкуват. Защо?

По закон във Франция се работи най-малко в цяла Европа. Работната седмица е фиксирана на 35 часа седмично, а профсъюзите са ревностни закрилници на работническата класа, посочва Би Би Си.

Тази седмица цялата страна е блокирана от стачни действия, свикани от най-големия профсъюз. Протестите са насочени срещу планираните реформи в трудовото законодателство. Наистина ли животът на работническата класа е толкова добре уреден, че всяка малка промяна е повод за масово недоволство?

35-часовият лимит е въведен през 2000-та година и бързо се превърна в неприкосновено благо за левицата. Освен това законът повелява 11 поредни часа почивка между два работни дни, както и един 35-часов период отдих на седмица (в повечето случаи уикенда).

Дотук чудесно, но се оказва, че реално изработените часове са средно по 37,5 на седмица, въпреки наложената законова граница. Все пак трябва да се отбележи, че французите задължително получават по-голямо възнаграждение за извънреден труд – бонус, който не важи за британци и германци. Освен това Франция предоставя една от най-щедрите платени отпуски – общо 30 дни.

Средната годишна заплата за 2014-та година е била 47 885 евро, което е доста близо до германската от 48 479 евро.

Правителството иска да наложи корекции в тази съществуващи разпоредби. 35-часовата работна седмица ще се запази, но ще има вратичка компаниите да настояват за 46 или 60 работни часа от своите служители при извънредни обстоятелства. Компенсацията обаче няма да бъде по-високо заплащане за допълнителните часове, ами по-малко работни дни в следващите 3 месеца за изравняване до 35 часа на седмица общо.

В определени случаи се предвижда и отпадането на 11-часовата почивка между два работни дни. Но идват и по-радикалните реформи, които предизвикват остро недоволство сред работническата класа.

Очаква се реформите да дадат повече свобода на работодателя за съкращения и уволнения. Правителството обоснова това решение с целта да се стимулират компаниите да наемат нови служители.

Към момент работодателят много трудно може да прави съкращения. Компания, която е на печалба, няма право да съкращава хора. С новия закон намаляване на приходите в четири последователни финансови тримесечия ще е легално основание за съкращения, дори и фирмата в крайна сметка да е на печалба.

Дори и така законът ще пази работника далеч повече в сравнение с водещи икономики като Великобритания и Германия. В Испания ограничението е 3 финансови тримесечия на загуба.

От Би Би Си логично търсят отговор на следния въпрос: “Ако условията за работа във Франция са толкова по-добри в сравнение с другите европейски държави, защото безработицата е 10.5%, а във Великобритания и Германия е съответно 5.4% и 4.8%?”.

Оказва се, че законът, който защитава правата на работниците, също толкова им вреди. Или поне на младите и тези, които си търсят работа.

Защото с толкова привилегии никой не иска да рискува и да напусне работното си място. А новите работни места не могат да покрият обема и разнородната квалификация на чакащите за работа. Така се завърта омагьосаният кръг.

Погледнато от този ъгъл, може да се заключи, че настоящите масови протести са дело на хората, които имат и искат да запазят работата си. Но тези, които са безработни, по-скоро се надяват на някаква промяна и макар не на висок глас, застават зад промените.  
От една страна Франция иска да се бори с безработицата, която е два пъти по-голяма от тази в Германия. В същото време обаче тези, които имат работа, са срещу каквито и да е промени, които биха стимулирали този процес.

Накрая излиза, че солидарността на профсъюзите е по-важна от солидарността към тези, които имат нужда от работа, за да живеят нормално...