Руското разузнаване убило Литвиненко

Само руски агенти от Федералната служба за сигурност (ФСБ) имат достъп до достатъчно количество полоний 210, с който беше отровен бившия руски шпионин Александър Литвиненко, твърди източник от британското разузнаване пред авторитетния всекидневник The Times.

Според неназованият източник, ФСБ била координатор на „изключително сложна операция“ по отстраняването на Литвиненко и използвала в Лондон свои бивши агенти.

Единствено група професионалисти могат да реализират такава акция, категоричен е източникът на The Times.

„Знаем как ФСБ работят зад граница и на база обстоятелствата около смъртта на Литвиненко, ФСБ се явява главния заподозрян“, допълва той.

„Newsweek“ пише, че в аналитичния доклад на американското разузнаване за отравянето на Литвиненко се казва, че „повечето теории посочват Русия“ като източник на радиоактивния елемент полоний 210, с който бе отровен руснакът.

Лента.ру съобщи, че на следователите от Скотланд ярд няма да бъде разрешено да разговарят с бившия полковник от ФСБ Михаил Трепашкин, осъден на четири години лишаване от свобода за разгласяване на държавна тайна.

Чрез своите адвокати Трепашкин се обърна към Скотланд ярд с молба да бъде призован по делото „Литвиненко“.

Трепашкин твърди, че „има какво да каже“ по случая.

Ръководителят на прес-бюрото на Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН РФ) Александър Сидоров заяви за РИА Новости, че Трепашкин е осъден за „измяна на родината“ и няма да му бъде разрешено да говори с представители на чуждестранни спецслужби.

Бившият полковник от ФСБ работил през 1999 година с Литвиненко по независимо разследване на взривовете в няколко къщи в Москва и Волгодонск.

Междувременно вестниците в цяла Европа не спират да коментират случая с Литвиненко. Московски коментатор, пожелал анонимност, казал преди известно време за немския “Алгемайне Цайтунг” от Майнц , че Литвиненко си е избрал една твърде опасна свобода.

"Берлинер цайтунг", цитиран от DW, отбелязва че „през 2008 в Русия ще бъде избран нов президент. Както по времето, когато Путин смени Елцин, политическият елит на страната очевидно се опитва да организира контролирана смяна на властта. Случайно ли е, че и сега нещата се случват две години преди предстоящата смяна?", пише вестникът.

"Берлинер цайтунг" допълва, че „преди всичко тайните служби имат интерес въпроси за бъдещите алтернативи на Русия изобщо да не се задават. Бившите им шефове заемат днес ключови постове на властта и искат да си останат на тях. Дори и кадрите на тайните служби да не са инициатори и организатори на настоящата вълна от престъпления – убийства, инциденти, разстройства, - те все пак имат интерес от въпросните мистериозни случаи. Могат да използват бившите агенти като мозаечни камъни по пътя към целта: путинизма без Путин, осигуряването и легализирането на още години неограничена власт на тайните служби", допълва вестникът.