Отмъщението - грешният отговор на ЕС към Лондон

Ако цитираме думите на американския милиардер Уилбър Рос, Великобритания гласува за „най-скъпия развод в историята на света“, след като гласоподавателите подкрепиха излизане от ЕС с 52% на 48%. Предизвикателство както пред Великобритания, така и пред току-що захвърлените европейски партньори сега е да се гарантира, че раздялата няма да се превърне в ожесточение и отмъщение, коментира BloombergView.

ЕС трябва да се отнесе към резултата от референдума като към зов за пробуждане. Недоволството с действията на блока не се ограничава само до Великобритания. Проучване сред над 10 хил. души в Европа, публикувано от Pew Research Center по-рано този месец, показа нарастващо недоволство. Делът на французите с благоприятна позиция спрямо ЕС, например, се е сринал до 38% след 69% през 2004 г. В Испания този процент е 47% от 80%.

Най-разумният отговор на ЕС ще бъде отстъпление от поне някои от въпросите, които бяха водещи не само по време на британския референдум, но са и точки на натиск за целия блок – имиграцията, централизацията на взимането на решения и по-широката програма с опит за налагане на „дори по-близък съюз“ върху неохотното население.

Алтернативно решение обаче може да се окаже възприемането на двускоростна Европа. Това означава, че ЕС може да формализира споразумение, според което ядро, водено от Франция и Германия, се ангажира с пълноправен съюз със споделени фискални правомощия, централно финансово министерство, емитиране на общи облигации и банков съюз – нещо като европейски САЩ, образуван от коалиция от желаещи. Тези страни, които не искат да бъдат част от ядрото – включително Великобритания, или които не могат да изпълняват изискванията, могат да останат пълноправни членки на търговския блок и единния пазар на ЕС, без да приемат допълнителна интеграция. Във всеки случай ЕС не може да продължи както преди, както призна и германският финансов министър Волфганг Шойбле.

Франция трябва да се противопостави на изкушението да вдигне моста на финансовите услуги. Банковият бизнес вероятно ще потече естествено към Париж, Люксембург и Франкфурт и далече от Лондон. Европейските банки са достатъчно затруднени – акциите на Deutsche Bank струват на половина на цената си през миналата година, а опитът Лондон да бъде спрян от изчистване или уреждане на търговията с облигации, деноминирани в евро, рискува да задуши тази търговия вместо просто да я репатрира.

У дома управляващата партия на консерваторите трябва да излекува разцеплението си, причинено от разделящата и лоша кампания. Министър-председателят Дейвид Камерън и финансовият министър Джордж Озбърн подкрепиха оставането, разменяйки си обиди с консерваторите Борис Джонсън и Майкъл Гоуф, които бяха за излизане. Предвид избледняващия спомен от изненадващата изборна победа от миналата година и лошия резултат от рисковия референдум, Камерън заяви, че ще подаде оставка, потвърждавайки мрачната максима на Енох Пауъл, че всички политически кариери завършват с провал.

Който и да бъде следващият лидер на Великобритания – Джонсън в момента е фаворит на букмейкърите - той трябва да устои на изкушението от поучаване на европейските партньори на държавата. Всяко антиевропейско високомерие от страна на Великобритания ще бъде както подстрекателско, така и ненужно. Лидерите на Великобритания трябва да докажат на бизнеса, че могат да гарантират надеждни търговски споразумения с Европа през следващите поне две години преговори. Иначе инвестициите ще отлетят.

Шотландският въпрос също ще излезе напред още веднъж предвид факта, че по-голямата част от шотландците гласуваха за оставане в Евросъюза. Отказ Шотландия да организира втори референдум дали да остане част от Обединеното кралство няма да бъде демократичен. Раздялата с Великобритания може да се окаже неизбежния резултат от вота на референдума и трябва внимателно да бъде управлявана.

Както бе прогнозирано от редица международни органи и икономисти по време на кампанията, вотът на ЕС хвърля сянка върху икономическите перспективи на Великобритания. Пазарите на фючърси вече предполагат, че няма шанс Английската централна банка да повиши лихвените проценти преди февруари, а шансовете за по-ниски лихвени проценти са много по-големи. Централната банка вероятно ще обмисли намаляването на основния лихвен процент от нивото от 0,5%, което поддържа от 2009 г. Това от своя страна ще засили спада на паунда.

Озбърн обаче трябва да се откаже и от заплахата си да въведе спешни икономии по бюджета, което ще увеличи данъците и ще намали държавните разходи. Неговото предупреждение, че напускането на ЕС ще остави „черна дупка“ за 30 млрд. паунда в британския бюджет, бе в най-добрия случай налучкване, а в най-лошия – всяване на паника. Крехкото възстановяване на Великобритания от рецесия означава, че последното нещо, от което се нуждае страната, са още икономии.

Все още е от интерес на Европа Великобритания да остане икономически силна - „супер Сингапур на портите на Европа“, както през февруари заяви Маркус Кербер, който представлява 100 хил. от най-големите германски компании, като ръководител на Федерацията на германските индустрии. Ако Великобритания бъде наказана, за да се обезкуражат други страни да напуснат ЕС, то това ще повтори грешката на кампанията да всява паника вместо да се фокусира на положителното. ЕС трябва да започне да набляга върху ползите от членството. Иначе Великобритания просто ще бъде първата страна, решила, че привилегиите от членството не си струват таксата за абонамент.

Още за референдума на Острова четете в Investor.bg