Руснаците – роби по дух? Не, демократи по призвание!

Демокрацията била органично чужда на руснаците, а те били "роби по дух" – който разправя подобни неща, не познава онзи чист порив към демокрация, който беше съзнателно задушен от днешната власт.

Много добре помня с какъв ентусиазъм бяха посрещнати първите конкурентни избори по времето на перестройката в съветското общество. Затова винаги се възмущавам, когато слушам някои да разправят, че демокрацията била органично чужда на руснаците, а те самите били "роби по дух". По онова време поривът към демокрация неслучайно се съчета с отказ от имперските амбиции и стремежи. Сега е трудно човек да повярва в това, но през 1990 година руснаците масово обявяваха, че се радват най-много на разоръжаването, на изтеглянето на съветските войски от Източна Европа и на установяването на икономически връзки със Запада, коментира Игор Айдман за Deutsche Welle.

Началото на 1990-те години беше период на патриархална чистота на демокрацията. Комунистическата номенклатура вече не беше в състояние да манипулира гражданите, а новата руска бюрокрация и олигахията тепърва започваха да са формират. Почти всеки човек можеше да стане депутат в Руската дума, дори без да се ползва с финансова поддръжка и подкрепа от властта. Но след това настъпи времето на манипулативното израждане на изборите.

Кой ни отне вярата в изборите?

Широко разпространено е мнението, че народът се бил отказал от демокрацията. Истината е друга: властта и бизнес-елитите още през 1990-те години я дискредитираха, превръщайки изборите във фарс. Наблюдавал съм много предизборни кампании и съм се нагледал на какво ли не: пряко и косвено купуване на гласове, черен пиар, двойни списъци, фалшиви листовки, провокативни слухове, красиво формулирани обещания, които никой не възнамерява да изпълни и скъпо струващи реклами в полза на "мръсните пари" и "приятелските кръгове".

В апотеоз на манипулацията се превърнаха президентските избори през 1996 година, когато всички държавни и олигархични медии работеха за Елцин, а от правителствената сграда на Руската федерация се изнасяха пари с куфарчета. Първоначално руснаците бяха сащисани от изобилието на политическа нечистоплътност, но с времето просто махнаха с ръка и се примириха с манипулираните избори като с някакъв шумен, но абсолютно безсмислен ритуал, който едни "мошеници" провеждат в интерес на други. В резултат на това в началото на Путиновата епоха почти две трети от избирателите смятаха, че в Русия няма демокрация. Под влиянието на очевидната криза на демократичния проект, в страната се надигна и повик за "твърда ръка", която да въведе ред.

При Путин властта постепнно изтласка олигарсите от политиката, монополизира телевизионната пропаганда и другите средства за манипулации. Изборите се превърнаха в нещо като уговорен мач с предварително известен резултат. Единствено държавата можеше да влияе на резултата от изборите. Изглеждаше, че обществото се е примирило с това положение. Но стремежът към демокрация не угасна. През 2011 и 2012 година средната класа в големите градове надигна глава и настоя за честни избори. В отговор Кремъл използва любимата си тактика: крачка напред, две назад. От една страна направи някои отстъпки за намаляване на напрежението, а от друга затегна още повече хватката. След това обаче анексията на Крим промени ситуацията изцяло. Под влияние на вълната от ураджийски патриотизъм, отношението на руснаците към властта се промени в положителна посока. Дори нарасна броят на хората, които вярват в нейната "демократичност".

Защо са им на руснаците избори?

Според социологическо допитване на "Левада-център", над 40% от руснаците считат предстоящите избори за Държавна дума за имитация, при която депутатските места ще бъдат разпределени по решение на властите. При това само около една четвърт от анкетираните смятат, че изборите ще бъдат нечестни – с други думи определана част от населението смята, че имитацията на избори не е нещо нечестно. Руснаците са загубили вяра, че изборите могат да бъдат неподправени и честни, но те все пак не са се отказали от идеята за демокрация. Все още делът на онези, които смятат, че властта трябва редовно да се сменя чрез всенародно и демократично гласуване, остава значителен, както и преди. За това се застъпват 45% от анкетираните. Постепенно отслабва и копнежът по "твърдата ръка". Само едно малцинство от 5% смята, че страната няма нужда от демокрация.

Патриотарската и верноподаническа вълна е временно явление. А потребността от демокрация остава стабилна сред руското общество. По всичко изглежда, че след като тази вълна отмре, хората отново ще настояват за свободни избори. И ако им се удаде да постигнат това, ще се върне и вярата им в демократичните избори – точно както беше по времето на перестройката. Руснаците са готови за това. Авторитарната власт обаче не е, защото честните избори и авторитаризмът са две несъвместими неща.