Жилищата стават все по-недостъпни в Европа: Португалия е начело, България е сред изключенията

Цените на жилищата са нараснали по-бързо от доходите на домакинствата в 17 държави от ЕС в периода 2015–2025 г. Разликата се е увеличила най-много в Португалия, докато в Румъния е отбелязан най-големият спад в цените на жилищата спрямо доходите. Доколко стига доходът на едно домакинство при закупуване на жилище? В 17 държави от ЕС през 2025 г. той е стигал за по-малко, отколкото десетилетие по-рано. Показателят на Евростат за съотношението между цените на жилищата и доходите, който отразява промените в доходите на домакинствата спрямо цените на жилищата, се е повишил с 6,8 % в целия ЕС през този период, въпреки че в 10 държави-членки е отбелязал спад. Междувременно цените на жилищата в ЕС са се повишили с 62 % през десетте години до второто тримесечие на 2026 г. В отговор на жилищната криза в целия блок Европейската комисия (ЕК) представи своя "Европейски план за достъпни жилища" през декември 2025 г., пише Euronews.

Съотношението между цените на жилищата и доходите сравнява промените в цените на жилищата с промените в разполагаемия доход на домакинствата на човек. Повишението означава, че жилищата са станали по-скъпи спрямо доходите. Спадът означава, че те са станали по-евтини спрямо доходите. Данните за всяка страна показват как се е променило нейното съотношение във времето. Разходите по ипотеките също оказват влияние върху това колко могат да си позволят купувачите.

Португалия отбелязва най-голямото увеличение

Между 2015 и 2025 г. Португалия отбеляза най-голямото увеличение на съотношението между цените на жилищата и доходите – 60,8 %. На второ място се нарежда Нидерландия с 34,3 %. Съотношението също така нарасна с повече от 20% в Унгария (26,5%), Чехия (25,8%), Испания (24,5%) и Гърция (22,5%). Това означава, че жилищата са станали по-трудно достъпни в тези страни, тъй като цените на имотите са се повишили по-бързо от доходите. Ронан Лайънс, доцент по икономика в „Тринити Колидж“ (Trinity College) в Дъблин, отбелязва, че държавите начело в списъка съчетават силно търсене в големите си градове с предлагане, което трудно успява да отговори на това търсене. Съотношението се е увеличило с повече от 10% и в Словения (18,2%), Ирландия (14,4%), Австрия (13,6%), Словакия (11,2%), Люксембург (10,6%) и Литва (10,1%).

Румъния отчита най-голям спад

В другия край на спектъра, съотношението в Румъния е спаднало с 42,8% – най-големият спад в ЕС. През 2025 г. цените на жилищата са били значително по-ниски спрямо доходите на домакинствата, отколкото през 2015 г. Съотношението между цените на жилищата и доходите е спаднало също с 25,2% във Финландия и с 16,2% в България. Кипър (12%) и Италия (11,9%) също отчитат двуцифрен спад. Ланген посочва, че силният ръст на доходите в България и Румъния след присъединяването им към ЕС е направил жилищата по-достъпни спрямо доходите. Лайънс обръща внимание на натиска върху наемателите в Румъния. През 2025 г. 56% от хората, плащащи пазарен наем, са живеели в домакинства, които харчат повече от 40% от разполагаемия си доход за жилищни нужди – най-високият дял в ЕС.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС съотношението е спаднало с по-малко от 6% във Франция и с 11,9% в Италия, докато в Германия се е повишило с 1,6%. Испания отчита най-голямо увеличение сред тези четири държави – 24,5%.  Евростат също така сравнява показателя за всяка държава през 2025 г. със средната му стойност за периода от 2000 до 2025 г., като в случаите, когато липсват данни за 2000 г., се използва най-ранната налична година. В рамките на ЕС този показател е бил едва с 0,03% над дългосрочната си средна стойност.

Португалия и Румъния отново се намират в двата противоположни края на спектъра. При Португалия показателят е с 37% над дългосрочната средна стойност, което съответства на ръст от 60,8% спрямо 2015 г. При Румъния показателят е с 53% под дългосрочната средна стойност, което съответства на спад от 42,8% спрямо 2015 г. В някои държави двата показателя рисуват различна картина. Например, в Ирландия стойността е с 14,4% по-висока, отколкото през 2015 г., но същевременно е с 1,7% под дългосрочната средна стойност. Според Лайънс това се дължи отчасти на факта, че дългосрочната средна стойност включва периода на „имотния балон“ от средата на първото десетилетие на XXI век. Подобна е ситуацията и в Литва, където показателят е с 10,1% по-висок спрямо 2015 г., но с 5,7% под дългосрочната средна стойност. В Нидерландия и Унгария се наблюдава двуцифрен ръст за периода между 2015 и 2025 г. През 2025 г. стойностите за тези държави са съответно с 12% и 5,3% над дългосрочните им средни нива. В България показателят е с 36% под дългосрочната средна стойност и с 16,2% под нивото от 2015 г.

Има ли значение началната година?

"Референтният период (2015 г.) отбеляза едно от най-ниските нива в историята по отношение на съотношението между цените и доходите. Това означава, че правим сравнение с един от най-евтините периоди през последните 20 години", отбелязва Ланген.

Той добавя, че ако за начална точка се вземе 2005 г., ръстът би бил значително по-малък. Ланген също така отбеляза, че разходите по ипотечните кредити са от значение, тъй като малцина купуват жилища в брой. Лихвеният процент по депозитите на Европейската централна банка е 2,5% в сравнение с минус 0,3% в края на 2015 г.