Жените на власт – повече от всякога

Най-известните се казват Хилари Клинтън или Тереза Мей. Влиятелни, опитни, амбициозни жени, никога досега толкова много от тях не са се отличавали в политиката, макар и да остават малцинство, което все още ще трябва да води тежка борба в подчертано мъжки свят.

За пръв път жена, демократката Хилари Клинтън, може да бъде избрана на 8 ноември да влезе в Белия дом. На 68 години тя вече влезе в историята, ставайки първата жена, номинирана за президент от голяма американска партия.

"Това е нещо историческо, точно както Барак Обама бе нещо историческо. Няма никакво съмнение", уверява Естер Фукс, преподавателка по политология в Колумбийския университет, припомняйки избирането през 2008 г. на първия чернокож президент на САЩ.

От другата страна на Атлантика преградите започнаха да падат още преди десетилетия, пише Силви Гру от Франс прес.

Още през 1979 г. консерваторката Маргарет Тачър пое юздите на британското правителство. 37 години по-късно същото прави Тереза Мей. Тя също често е определяна като "Желязна лейди", подобно на Ангела Меркел, която ръководи Германия от 2005 г.

Някои от тях са проникнали в затворения свят на финансите, като французойката Кристин Лагард, генерален директор на Международния валутен фонд. Други са модерното лице на големи европейски градове като Париж, Рим или Мадрид.
Те обаче остават малцинство и броят им нараства съвсем бавно.

"Жените понастоящем съставляват около една десета от ръководителите на страни членки на ООН", отбелязва през юли 2015 г. американският център Пю и подчертава, че макар и броят им да се е увеличил над два пъти от 2005 г., жена на власт рядко е нормата.

В началото на 2015 г. само 17,7 процента от министрите в света са жени според агенцията "ООН жени".

Присъствието на жени е "по-разпространено в някои райони отколкото в други. Скандинавските страни се отличават, с изключение на Швеция, където никога не е имало жена премиер", отбелязва изследователският център Пю.

Тенденцията обаче не винаги следва разделителните линии север-юг и има множество примери "в Южна и Югоизточна Азия, както и в Латинска Америка".

Жени от могъщи династии са белязали историята на индийския субконтинент като Индира Ганди в Индия и Беназир Бхуто в Пакистан.

Африка обаче все така изостава: там чак през 2005 г. се появява първата жена държавен ръководител - в Либерия. Обаче "Кабо Верде, Руанда и Южна Африка продължават да са в списъка на страните с над 30 процента жени министри", подчертава агенцията "ООН жени".

Дори в САЩ жените по-трудно достигат високопоставени длъжности в сравнение с длъжности на по-ниско ниво, отбелязва Естер Фукс. "В Ню Йорк никога не сме имали жена кмет, а сред кметовете на стоте най-големи града в САЩ жените са 19 процента", казва тя.

В този силно ограничен кръг 64-годишната Юрико Коике на 31 юли стана първата жена губернатор на Токио - изключение в една страна, където все още има множество спънки за жените.

Тя ще бъде натоварена с престижна, но тежка задача: да води японската столица до Олимпийските игри през 2020 г.

Зад тези постижения упорито продължават да съществуват съпротиви и неравенства.
Например в Италия, където Рим и Торино вече са ръководени от жени, съответно Вирджиния Раджи и Киара Апендино.

Избирането е явен белег на напредък, но не е обрат за Италия, която си остава мачистка страна, казва София Вентура, преподавателка по политология в университета на Болоня.

"Намираме се в сложна фаза, със стъпки напред, но и все още силни културни тикове", казва тя.

Според испанския научен работник Хуан Хосе Гарсия Ескрибано от университета на Мурсия идването на жените в политиката може да помогне за налагане на нов стил. "Мисля, че за испанците ще е все по-нормално страната да се ръководи от жени, които могат да намерят решения на проблеми, например икономически, които до голяма степен са създадени от мъжете", казва той.

Този новаторски стил се олицетворява най-вече от жени от леви партии или реформаторски движения, отбелязва Аранча Елисондо, преподавателка в университета на Страната на баските, давайки примери с кметиците на Мадрид Мануела Кармена и на Барселона Ада Колау.

"Те внасят дебати, които допреди това ги нямаше на тези места, теми от ежедневието. Те олицетворяват стремеж към социално преобразяване", казва тя.

Сред препятствията по пътя им е образът, който продължават да излъчват за обществеността, подчертава Естер Фукс. "В случая на Хилари Клинтън това е съвсем ясно. Искаме мъжете да са твърди, но ако една жена е твърда, я смятат за труден човек, не за силен човек", казва тя.

Кога тогава ще има жена президент на САЩ?

"Нещата много се промениха в последните 60 години. През 1937 г. в първото допитване на Галъп по въпроса само 33 процента от американците изразяват готовност да гласуват за жена. От 2012 г. те са 95 процента. Обаче да кажеш, че ще гласуваш за жена не означава, че действително ще го направиш", казва Фукс.

Неравенствата между мъже и жени се запазват по света и силно варират според географските райони, макар и да е отбелязан напредък в образованието, достъпа до трудова заетост и политическото представителство, показва справка на Франс прес.

Делът на момичетата сред децата, които не посещават училище, е намалял от 60 процента през 1990 г. на 53 процента през 2009 г. по данни на ЮНЕСКО. Промяната е впечатляваща в Източна Азия и Пасифика, където този дял е спаднал от 70 на 40 процента за 20 години.

Във висшето образование студентките вече са повече от студентите в повечето райони: развитите страни, Централна и Източна Европа, Източна Азия и Пасифика, Латинска Америка, Близкия изток и Северна Африка.

60 процента от неграмотните хора по света обаче са жени.

В света само половината жени в трудова възраст са част от активното население (тоест които работят или търсят работа) спрямо 77 процента от мъжете по данни на ООН.

Най-висок дял активни жени има в Африка южно от Сахара - 64 процента. Също в този регион делът им е нараснал най-бързо за 25 години и разликата между мъже и жени е най-ниска - 13 пункта.

В Близкия изток и Северна Африка делът на активните жени достига само 22 процента спрямо 75 процента при мъжете. В Южна Азия те са само 30 процента.
Според Международната организация по труда (МОТ) жените освен това са по-изложени на риск от безработица - 6,6 процента спрямо 5,5 процента при мъжете, и това важи за всички райони по света.

В световно изражение жените печелят средно 23 процента по-малко от мъжете според ООН. Разликата достига 33 процента в Южна Азия спрямо 14 процента в Близкия изток. При сегашните темпове ще са нужни 70 години за премахване на разликите в заплащането между мъже и жени, смята МОТ.

Според ООН жените са свръхпредставени при служителите (71 процента в развитите страни и 56 процента в развиващите се страни) и твърде слабо представени при мениджърите (39 процента в развитите страни и 28 процента в развиващите се страни). Само 18,3 процента от предприятията се ръководят от жена.

Жените вършат средно по два пъти и половина повече часове неплатена домакинска работа и грижи (за деца или възрастни), отколкото мъжете по данни на МОТ.

В развитите икономики активните жени вършат 8 часа и 9 минути платена и неплатена работа спрямо 7 часа и 36 минути за мъжете. В развиващите се икономики времетраенията са съответно 9 часа и 20 минути при жените и 8 часа и 7 минути при мъжете.

"Неравномерното разпределение на неплатения труд ограничава способността на жените да увеличават времетраенето на платената си официална работа", подчертава МОТ. Жените, които са общо 40 процента от всички трудово заети, съставляват 57 процента от работещите на непълен работен ден.

През 2015 г. 22 процента от парламентаристите по света са жени спрямо 11,3 процента през 1995 г. по данни на ООН.

Има големи разминавания между регионите: в скандинавските страни 41,1 процента от депутатите са жени спрямо 15,7 процента в Тихоокеанския регион.

Към януари 2015 г. само 17 процента от министрите са жени, а повечето от тях са с портфейли от социалния сектор като здравеопазване и образование.
 

/БТА/