Да си съюзник на Турция е трудно и САЩ го научиха

Турското военно нахлуване в Сирия, започнало в сряда с американска подкрепа, е възможно най-добрата илюстрация  за мъчителната сложност на външната политика на Вашингтон, пише Ню Йорк Таймс в редакционен материал.

Декларираната цел на офанзивата е прогонването на екстремистите на "Ислямска държава" от една от последните им крепости и снабдителни линии на сирийско-турската граница. Тази задача, както и по-тясното въвличане на Турция в битката срещу ИД, очевидно е в интерес на Америка. Това обаче предизвиква и нови усложнения.

Един основен приоритет на Турция през по-голямата част от сирийския конфликт е да се държат сирийските кюрди по-далече от нейните граници поради опасения, че те ще дадат стимул на кюрдските бунтовници в самата Турция. Така че освен изтласкването на ИД от границата на страната, турската офанзива за освобождаването на пограничния град Джараблус от джихадистите има за цел още и да предотврати завземането му от сирийските кюрди, които са най-надеждните съюзници на Америка в Сирия.

Несъвместимите цели в Сирия са само един от източниците на напрежението, влошило турско-американските отношения до нова най-ниска точка. Нарастващият авторитаризъм на президента Реджеп Тайип Ердоган предизвика значително безпокойството във Вашингтон и другите западни столици, наред с неговата масирана кампания срещу политическите му противници след неуспелия опит за преврат миналия месец.

Мудният отговор на Вашингтон на турското искане за екстрадиране на турския проповедник Фетхуллах Гюлен, който сега живее в Пенсилвания и е смятан от Анкара за архитект на заговора, само задълбочава антиамериканските настроения в страната.

В тази каша от конфликтни интереси администрацията на Обама е права да поставя ударението върху борбата срещу ИД и да се опитва да предотврати по-нататъшно влошаване на отношенията с Турция. В тази страна се намира военновъздушната база Инджирлик, която е от критично важно значение за американските въздушни операции в Сирия. Освен това Турция, наред с Русия и Иран, трябва да бъде част от всяко решение за прекратяване на сирийската гражданска война.

Посещението на вицепрезидента Джо Байдън в Турция в сряда, съвпаднало с началото на сухопътната операция, имаше за цел да поправи накърнените отношения. Той внесе помирителна нотка, като се извини на Ердоган, че не е дошъл на визита след проваления опит за преврат, и не спомена публично нищо за репресиите на правителството, като в същото време посочи, че САЩ се отнасят сериозно към турското искане за екстрадиция на Гюлен. Той също така подкрепи турското искане кюрдите да стоят на изток от река Ефрат.

Има хора, които биха предпочели Байдън да каже онова, което повечето американски ръководители наистина мислят: че арестите от Ердоган на превратаджиите и заговорниците изглеждат като опит да бъде запушена устата на всяка опозиция; че е възмутително поведението на Турция, която не опровергава конспиративните теории, според които САЩ са съучастници в провалилия се заговор; че Турция е подкрепила с твърде малко улики искането си за екстрадиция на Гюлен и че авторитарното поведение на Ердоган го прави твърде ненадежден съюзник.

Администрацията на Обама е права да полага усилия да предотврати едно влошаване на отношенията с Турция. Тя е важен съюзник от НАТО в една от най-невралгичните точки в света и на нейна земя са складирани и ядрени оръжия на алианса. Вашингтон даде да се разбере колко високо цени своя съюз с Турция. Това обаче не трябва да дава на Ердоган картбланш да нарушава човешките права или да репресира политическите си противници.  

(БТА)