Криза, не криза – Русия и Турция заедно в енергетиката

Свалянето на руския бомбардировач Су-24 от турски изтребители край границата със Сирия преди близо десет месеца се отрази изключително негативно на отношенията между Анкара и Москва. Русия наложи жестоки санкции на Турция, които засегнаха тежко икономиката й и причиниха на турската страна загуби на стойност над 10 милиарда долара.

Съвместните енергийни проекти обаче в голяма степен останаха извън жестоките санкции на Москва. Дори в разгара на кризата Русия не спря доставките на природен газ за Турция, постъпващи по газопровода "Син поток". Остана в сила проектът за строителството на първата атомна централа в Турция, с чийто строеж край Аккую в окръг Мерсин на стойност 22 милиарда долара се нагърби руската компания Росатом. Единствено съдбата на проекта за газопровода "Турски поток", който Владимир Путин бе обявил година преди кризата, оставаше неясна, пише БТА.

По време на кризата с Русия турски енергийни представители в изказванията си на различни форуми акцентираха именно върху продължаващото енергийно сътрудничество между двете страни и тълкуваха това като сигнал, че връзките не са окончателно скъсани и предстои нормализиране на отношенията след време. Огромното значение, което има за Русия износът на енергоизточници, на първо място природен газ, изигра своята роля и за разрешаването на двустранната криза.

Процесът получи силен тласък след поднесеното от Ердоган извинение на Москва и последвалата среща между президентите на двете страни на 9 август в Санкт Петербург. Сега всички очаквания са съсредоточени върху това как нормализирането на двустранните отношения ще се отрази върху бъдещите енергийни проекти.

"Смятам, че на първо място ще се засили реализацията на проекта "Турски поток" и на строителството на първата атомна електроцентрала Аккую", коментира г-жа Чигдем Дилек, председател на Асоциацията за глобална енергетика. "В тази насока вече бяха направени и официални изявления. От Газпром заявиха, че са активизирали търсенето на финансиране за "Турски поток". Изпълнението на този проект ще засили ролята на Турция като страна, транзитираща газ от изток на запад", казва тя.

След разговори между ръководителя на Газпром Алексей Милер и турския министър на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак в Истанбул миналата седмица бе постигнато споразумение за бързо приключване на необходимите подготвителни процедури за начало на изпълнението на проекта "Турски поток". Вчера стана ясно, че руският газов гигант Газпром е получил първите разрешителни от турските власти за изпълнението на "Турски поток", след като тази година бе решено проектът за газопровод да бъде възобновен.

Милер коментира като положителна новина за Газпром започването на издаване на разрешителни и изтълкува стъпката като знак за заинтересоваността на турското правителство от проекта и начало на практическата му реализация.

Според експертите енергийното сътрудничество все повече ще определя и новата насока на развитието на турско-руските отношения.

Гигантският проект за атомната централа Аккую ще получи статут на стратегическа инвестиция и сътрудничеството между двете страни по неговото изпълнение ще се ускори, бе договорено по време на срещата на Ердоган и Путин.

За Турция АЕЦ Аккую има изключително важно значение за задоволяване на вътрешните нужди от електроенергия. В същото време, посочват експерти, проектът е въпрос на престиж и за Русия, като се има предвид, че особено след идването на власт на Владимир Путин енергийната политика лежи в основата на развитието на руската икономика.

Погледнато от този ъгъл, енергийното сътрудничество между Турция и Русия стои в основата на стратегията за постигане на независимост на техните икономики. Именно енергийните проекти породиха най-голямата необходимост от нормализирането на двустранните отношения след деветмесечната криза, изтъкват турски експерти. Според тях двустранните отношения ще продължат да се задълбочават и в други сектори като туризъм и търговия, но главното развитие ще бъде именно в областта на енергетиката.