Референдумите: Рисково упражнение с неясен резултат

Италия я чака референдум през декември, а Никола Саркози обещава да организира два, ако спечели изборите за президент на Франция, но това, което стана във Великобритания, Унгария и Колумбия, показа колко са несигурни резултатите от подобни всенародни допитвания, пише Франс прес.

В Лондон бившият премиер Дейвид Камерън обеща да организира референдум за оставането или не на страната в ЕС, за да сложи край на споровете за Европа в неговата Консервативна партия. Но упражнението доведе до фиаско.

"Той ще остане в историята като човекът, който по случайност доведе до раздялата между Великобритания и ЕС", заяви бившият консервативен министър Кен Кларк.
В резултат Дейвид Камерън подаде оставка от поста премиер, а няколко месеца по-късно се оттегли и от парламента.

"Политиците не умеят да си вадят поуки от историята. Ако разгледаме последните референдуми, всички те бяха зле преценени. Има много малко референдуми, чиито резултати следват плана, предначертан" от властта, посочи за АФП професор Йън Бег, изследовател в Европейския институт на Лондонското училище по икономика.

Колумбийският президент Хуан Мануел Сантос преживя същото премеждие: той организира референдум за мирното споразумение, подписано с партизаните от ФАРК, но колумбийците гласуваха с "не".

Унгарският премиер Виктор Орбан също загуби своя облог: неговият антимигрантски референдум стана невалиден поради липса на избирателна активност. Той се измъкна с морална победа, тъй като над 98 на сто от гласувалите подкрепиха предложените мерки.

"В Швейцария са свикнали, но за британците, италианците и французите е изключителна рядкост да гласуват на референдум и нещата може бързо да тръгнат на зле. Дори да има основателни причини да се остави решението на народа, все пак се гласува с "да" или "не"; няма нюанси, и това може да свърши зле", добавя Бег.

Швейцария като модел

Швейцария изглежда е изключението, което потвърждава правилото. Гражданите могат на всеки три месеца да гласуват за инициативи, предложени от партиите или от групи граждани, както и на предложени от държавата референдуми.

"Има стара традиция за гласуване, благодарение на която елитите са научили това, което е нужно, за да информират, убедят и подготвят общественото мнение", обяснява пред АФП швейцарският политолог Паскал Шиарини.

В другите страни с представителна демокрация, например Италия, референдумът е "нещо като одобрение за политиката, за правителството, поради което има емоционален заряд и е повод хората да покажат, че им е дошло до гуша", добавя политологът Оскар Мацолени от университета на Лозана.

Италианският премиер Матео Ренци усети опасността, която го дебне на 4 декември на референдума за конституционната реформа, целяща да опрости политическата система и да направи страната по-лесна за управление.

"Разбирам, че не съм най-симпатичният човек на света", призна той в телевизионно предаване на обществената телевизия, но подчерта, че иска "гражданите да знаят за какво гласуват и че това не е за моята личност". Но няма особени шансове желанието му да се изпълни.

"Матео Ренци поема риск. Той се надяваше да използва референдума, за да консолидира политическата си власт, но уклончивото му поведение - първоначално той направи вота личен, представяйки го като гласуване за или против него самия, а след това даде заден ход - му прави лоша услуга", заяви пред АФП политологът Доменико Фракиола от Свободния международен университет за социални изследвания /ЛУИСС/ "Гуидо Карли" в Рим.

Референдумите, при които избирателите всъщност отговарят на зададения въпрос, са рядкост и Италия не е изключение от правилото. "Референдумът на 4 декември не засяга конституционната реформа, която повечето италианци не са разбрали добре. Истинският въпрос, написан върху бюлетината, на който ще трябва да се отговори с "да" или "не", е: Вярвате ли все още на Ренци повече, отколкото на противниците му", обобщава всекидневникът "Стампа". 

/БТА/