Става ли Ангела Меркел лидер на свободния свят?

Може ли Германия - страната, от която някога плъзна нацизмът, да оглави свободния свят? Идеята, че бившето гнездо на милитаризма и национализма може да стане маяк за човешките права и мирното международно сътрудничество в рамките на един човешки живот, може да изглежда пресилена.

Но избирането на аутсайдера Доналд Тръмп за президент на САЩ и надигащата се сила на крайната десница и на популистките движения в Европа карат някои да смятат, че германският канцлер Ангела Меркел остава последният мощен защитник на либералните ценности в Западния свят, пише Асошиейтед прес.

Откакто стана канцлер през 2005 г., Меркел е постоянна величина на редовните международни срещи на върха и често е единственото "цветно петно" в поредицата от сиви костюми. Тя надмина по политическо дълголетие повечето от своите съвременници - освен руския президент Владимир Путин - и спечели аплодисменти за успешното превеждане на своята страна през хаоса на глобалната финансова криза.

По този път дипломираният физик умело поддържаше отношенията със съюзници, начело на които заставаха нови лидери, включително с премиери и президенти, чиито позиции бяха много различни от нейната.

Меркел успяваше да се измъкне и от неудобни моментни ситуации, като например онази, когато тя се отдръпна шокирана, след като американският президент Джордж Буш-младши внезапно разтърка врата й на срещата на върха на Г-8 през 2006 г. , и след като италианският премиер Силвио Берлускони, както се твърди, направил неприкрито сексистки коментар по неин адрес.

Отношенията на Меркел с американския президент Барак Обама се препънаха, когато бе разкрито, че Националната агенция за сигурност на САЩ е подслушвала нейния мобилен телефон, но и двамата лидери преодоляха възникналото напрежение.

Генералният секретар на партията на Меркел - Християндемократическия съюз - Петер Таубер отбеляза, че несигурността при смяната на ръководството в друга страна обикновено кара хората да си мислят, че "идва краят на сътрудничеството". Тъй като германскияг канцлер демонстрира обратното, "създава се определено мнение, че може би ще е добре, ако Ангела Меркел остане "стълб на стабилността" сред държавниците на Западния свят", каза Таубер.

Меркел изостави обичайния дипломатически етикет след избирането на Тръмп миналия месец, като каза, че спазването на либералните ценности е предварително условие Берлин да остане в добри отношения с Вашингтон. Мнозина коментатори приеха нейното изказване като знак, че канцлерът извежда Германия на челна линия в международната политика. Като че ли за да подчертае своя аргумент, в понеделник Меркел повтори, че Германия е готова "да защитава достойнството на всяка човешка личност, и то независимо от религия, произход, сексуална ориентация, пол или други признаци".

Самият Обама подсили впечатлението, че предава щафетата на Меркел, като реши да прекара два дни в Берлин при последното си задгранично пътуване като президент, и като заяви, че германският канцлер "вероятно беше най-близкият ми международен партньор през тези осем години".

Вместо да каже сбогом на Европа в Париж, столицата на най-стария американски съюзник, или във Великобритания - която се пъчи, че има "специални отношения" с Вашингтон, изборът на Обама е знак за признание, че сърцето на стария континент сега е в Берлин.

Лидерите на другите главни европейски сили - Великобритания, Франция, Италия и Испания - ще се срещнат с Обама в германската столица в петък, ден след като той си поговори надълго с Меркел.

"Фразата "лидер на свободния свят" обикновено се отнася към президента на Съединените щати, и рядко без ирония, - писа в лявоориентирания вестник "Гардиън" тези дни Тимъти Гартън Аш, историк и професор по европейски изследвания в Оксфордския университет. - Изкушавам се да кажа, че лидер на свободния свят сега е Ангела Меркел."

Въпреки това някои скептици смятат, че Меркел може да не е подходяща като обединител на западния свят. Нейното решение миналата година да отвори границите на Германия за стотици хиляди хора, бягащи от войни и бедност, бе заклеймено от европейските националисти и стана централна тема в дебата във Великобритания за напускането на Европейския съюз, и в крайна сметка лагерът за Brexit надделя, макар и с малко.

Европейските съюзници я обвиняват, че е разпалила вълна от масови протести, като е настоявала за ограничаване на публичните разходи по време на дълговата криза на континента. А нейните усилия в украинската криза да удържа единен европейски фронт пред лицето на руската агресия изглеждат все по-крехки.

Във вътрешен план Меркел води борба с нов националистически противник в лицето на "Алтернатива за Германия" - партия, набрала популярност с кампанията си срещу бежанците. Вместо обаче да отиде на директен сблъсък с нея, Меркел реши да се придържа към умерената си мантра: "Ще се справим".

"Германия не може да замести САЩ като лидер на свободния свят, - каза Йозеф Брамъл, експерт по международни проблеми при германския Съвет за външни отношения. - В най-добрия случай тя може да защитава Европа от националистически тенденции и да напомня на Америка, че либералният световен ред, установен от нея, съответства и на икономическите интереси на САЩ. Новият бизнесмен в Белия дом трябва да се окаже способен да разбере това."

Нейни близки съюзници казват, че Меркел, която се очаква да обяви намерението си да се кандидатира за четвърти (канцлерски) мандат в близките дни - съзнава както своята отговорност, така и ограниченията на своята власт. "Тя е абсолютно решена, желаеща и готова да съдейства за укрепване на международния либерален ред, - каза Норберт Рьотген, шеф на комисията по външните работи при германския парламент. - Но ние не можем да виждаме в канцлера на Германия последния мъж на барикадата. Това може да стане, само ако действаме заедно в рамките на Европа, и ако имаме подкрепата на трансатлантическия алианс."

Засега германските политици се надяват, че Тръмп, който в предизборната си кампания нарече имиграционната политика на Меркел "катастрофална", ще смекчи риториката си, след като встъпи в длъжност. Те съзнават, че Берлин не е в състояние да реши такива проблеми като климатичните промени и кризите в Близкия изток без американска помощ.

В същото време Германия се надява, че следвоенната й история поне ще служи за пример за останалите страни.

"Нашата страна въплъщава, вероятно повече от всяка друга страна на света, (историческия) опит как от война може да се премине към мир, от разделение към помирение, как манията на национализма и идеологията може в крайна сметка да бъде заменена от политическо благоразумие", каза в сряда германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.
 

/БТА/