Brexit, Тръмп, крайнодесни – завръщат ли се 30-те години на 20 век

Бъз Уиндрип, политически лидер демагог и невежа, се издига до президент на САЩ с обещание да върне величието на страната в разгара на депресията.

Романът "Това не може да се случи тук" на американския писател Синклер Луис, публикуван през 1935 г., се превърна в бестселър в продажбите по интернет след изненадващата победа на Доналд Тръмп в надпреварата за Белия дом. Текстът, преведен през 1937 г. на френски от Реймон Кьоно, наскоро беше преиздаден във Франция.

Успехът на тази сатирична книга, писана в разгара на надигащия се в Европа национализъм, свидетелства за нарастващия интерес към едно от най-смутните десетилетия на 20-ти век. Можем ли да правим паралел с нашата съвременност?

След победата на американския милиардер популист в САЩ, избора на британците в полза на Brexit-а и възхода на крайнодесни партии в Европа тези въпроси предизвикват разделение сред историците, пише Франс прес.

"Двете епохи не са еднакви, нещата никога не се повтарят напълно, но реакциите са същите", казва френският историк Паскал Бланшар, съавтор на очерка: "Тридесетте години се завръщат".

"Преминаваме през период на катаклизъм". Британецът Саймън Скама, преподавател в Колумбийския университет, не се колебае да сравни победата на Доналд Тръмп с издигането на Адолф Хитлер, дошъл на власт с избори.

След комунизма - ислямът

Без да стигат чак дотам, някои посочват приликите между двата периода.

Икономическата буря, която бе отприщена от кризата с високорисковите ипотечни заеми в САЩ през 2008 г., е като отглас на Голямата депресия от 1930 г., предизвикана от борсовия крах през 1929 г. Отчаяни, огорчени, гневни на финансовия и политически елит, бедните работници и безработните тогава се опасявали за бъдещето на децата си.

Евреите и чужденците били сочени с пръст, разпространила се носталгията по едно идеализирано минало, разрастващ се страх от врага вътре и извън границите. Някога заплаха бе комунизмът, днес - радикалният ислям.

Тридесетте години са белязани от разцвет на международната търговия, развитие на морския, въздушния транспорт и масовото производство, от филмите на Холивуд. По това време цари усещане, че времето ускорява ход, а пространството се свива.

Паскал Бланшар съзира в това трагично десетилетие "начало на глобализацията", породило културни и икономически страхове, близки до съвременните.

Според британския историк Антъни Бийвър обаче сравнението не издържа. "За паникьорите е твърде удобно да се поддадат на изкушението за лесни исторически паралели", отбелязва той в анализ.

Сънародникът му Иън Кършоу, известен с трудовете си за Адолф Хитлер, споделя, че изследванията му във връзка с публикация за Европа в периода между 1914 и 1949 г., го "карат да настръхва". Същото изпитва човек, като си помисли за Австрия, където крайнодесните може да спечелят президентските избори в началото на декември.
"Не смятам обаче, че ще се върнем към черния период на 30-те години, тъй като наред са повърхностните сходства, има големи разлики", отбелязва той пред АФП.

Ролята на Германия

Една от големите разлики е ролята на Германия, смятана днес за знаменосец на демократичните ценности по света и главна опора на Европейския съюз, обяснява британският историк.

Европейските демокрации, "макар и малко крехки, ако погледнем Унгария и Полша", нямат нищо общо с онези авторитарни държави, които бяха през 80-те години. Съотношението между бюджетите за отбрана и за социални помощи е напълно променено, подчерта той.

Ричард Оувъри, специалист по Втората световна война, разсъждава в същата посока. "Живеем в свят на стабилни държави, вече няма световни колониални империи, а Западът е по-богат от всякога", обяснява той.

"Няма трайно негодувание" като в Германия след Първата световна война, а "демокрацията се разви и укрепна навсякъде. Поради това сравненията с 30-те години ми се струват съвсем неуместни", допълва Оувъри.

Разпространението на ядрените оръжия промени начина на водене на война, а правителствата, поне за момента, избягват подводните камъни на протекционизма за разлика от това, което се случи в периода между двете световни войни.

Паскал Бланшар не предрича нова световна война, но предупреждава съвременниците си да не се предоверяват на ролята, която могат да изиграят международните институции в смутни времена.
 

/БТА/