Жан-Клод Юнкер: Аз не съм диктатор!

Аз не съм диктатор. Европейската комисия не заповядва нищо и не диктува правилата. Това заяви шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер при представянето на визията на Комисията за бъдещето на Европа в Европейския парламент в Брюксел.

Юнкер заяви, че гражданите трябва да изберат накъде ще върви ЕС и увери, че "всеки глас, дори най-тихият, ще бъде чут". Той отхвърли претенциите на някои европейски лидери, че те трябва да решат какво ще се случи с ЕС.

Председателят на Еврокомисията потвърди, че няма да се кандидатира за втори мандат. "Не е, защото съм стар и изморен или защото нямам идеи", каза той, но не обясни причините, поради които ще се оттегли в края на 2019 г.
"Европа не е даденост. Тя е избор, който трябва да бъде защитаван от всички бури", заяви Юнкер.

Дори и най-лошият ден на днешния европеец е по-хубав от деня на неговите предци, пише в добилата известност като "бяла книга за бъдещето на Европа" концепция за развитие на ЕС до 2025 г. В нея се дава за пример концлагерът на италианския остров Вентотене, където Спинели е написал манифеста си за Европа, в който са заложени идеите, върху които преди 60 г. е създаден ЕС.

Петте сценария на Еврокомисията разглеждат хипотези от продължаване по същия начин до разделяне на ЕС на различни кръгове, според желанията на страните членки да работят заедно.

Сценарий 1:  Продължаваме както досега

Брюксел продължава да работи по досегашните правила, но без Великобритания, която е напуснала ЕС. Общи акценти остават: работни места, растеж, инвестиции, общ пазар, изграждане на обща инфраструктура. Продължава развитието на Еврозоната, въвежда се общ финансов надзор и се развиват капиталовите пазари.

Брюксел контролира спазването на европейското законодателство. Охраната на националните граници остава задължение на всяка държава, ЕС дава подкрепа чрез граничната и бреговата си охрана. Сключване на общи споразумения за търговия и засилване на сътрудничеството в отбраната и борбата с тероризма.

Сценарий 2: Нищо общо, освен общия пазар

Решенията на проблемите се търсят на двустранна основа. Държавите не желаят да работят заедно по въпросите като миграция, сигурност и отбрана и запазват само общата търговия по между си. Еврото е обща разменна валута, но е слабо и може да изчезне при нова криза. Отпада по-голямата част от общото законодателство и правата на гражданите, произтичащи от него не са гарантирани. Премахват се свободата на движение на хора и услуги, като се запазва свободното движение на стоки и на капитали. Политиката и миграцията се управляват национално. ЕС няма международно представителство. Плюсът тук е че общите решения ще са малко и повечето работа ще бъде оставена на националните власти.

Сценарий 3: Който иска повече, прави повече

Хлабав съюз, в който членовете образуват "коалиции на желаещи" и работят заедно в определени области като отбрана, вътрешна сигурност, данъци, социални въпроси. Тези страни приемат общо законодателство и си имат общ бюджет за реализиране на общите политики. Тези, които работят заедно в отбраната, имат общи изследователски разработки, общи обществени поръчки и заедно правят задгранични мисии.

Други си сътрудничат с полицейски органи и разузнаване, за да борят престъпността и тероризма. Трети работят заедно в областта на правосъдието и имат общ главен прокурор, разследват измами, трафик на оръжие и наркотиците. Държавите от еврото развиват обща данъчна политика, което ще намали разходите за бизнес и ограничава избягване плащането на данъците. Желаещите развиват общо търговията с трети страни. Общият пазар и свободата на движение на хора, стоки, услуги и капитали се запазват. Останалите могат да се присъединят, когато желаят.

Главната опасност при този вариант е, че правата на гражданите ще произтичат от това дали те са граждани на страни, които избират да правят повече или не. Увеличават се различията между страните, които участват и тези, които не участват.

Сценарий 4: По-малко, но по-ефективно

ЕС действа заедно само по група общи приоритети. Общите финансови ресурси са ограничени и се харчат само в изпълнение на приоритетите. Брюксел има повече правомощия в определените сектори и никакви в останалите. Има обща агенция за борба с тероризма, за охрана на границите и обща политика за убежище. Еврото е обща валута и има общи отбранителни способности.

Еврокомисията предлага общи политики да се водят в иновациите, търговията, сигурността, миграцията, отбраната и охраната на границите. Както и ЕС да се откаже от регионалното сътрудничеството и всяка страна сама да развива своето здравеопазване, социални политики и пазар на труда. Премахват се общите стадарти за защита на потребителите, за околната среда и здравеопазването.

Плюсът на тази визия е, че ЕС ще може да реагира по-бързо и силно в избраните области, а гражданите да са наясно за кои решения отговаря Брюксел и за кои техните правителства. Големият минус - приоритетите ще се определят трудно.

Сценарий 5: Повече Европа

В тази хипотеза Брюксел получава повече правомощия да взема решения и по-голям бюджет за харчене за общи нужди. ЕС има обща външна, търговска, бежанска и отбранителна политика. Еврозоната се засилва и Брюксел координира финансовата и данъчна политика на членовете й.

Създава се общ отбранителен съюз, както и няколко собствени "Силициеви долини", където се развиват върховите технологии. ЕС харчи общи пари за общи проекти и пази външните си граници. Постепенно към него се интегрират околните му държави на изток и на юг.

Плюсът на този избор е, че ЕС ще взема по-бързи и по-категорични решения и ще разполага със средства да реализира собствените си политики. Минусът - че ще отблъсне гражданите, които предпочитат националното развитие.

През септември Европейската комисия ще обяви кой от изброените сценарии допада най-вече на европейските граждани. Засега не е ясно какво ще последва от този факт.