НАТО планира удари по цели дълбоко в Русия при евентуална атака срещу Алианса

Войните в Украйна и Близкия изток принуждават НАТО да преосмисли как би противодействал на руска атака – включително като свали ръкавиците и нанесе удари дълбоко навътре в руската територия. Висши офицери и служители от целия Северноатлантически договор се събраха през юни за първия по рода си симпозиум на алианса „Дълбоък удар“. Домакин беше генералът от ВВС на САЩ Алексъс Гринкевич, висш военен командир на НАТО, а дискусиите и военната игра засегнаха тема, която малцина от участниците биха обсъждали открито доскоро, пише WSJ.

Защитата на европейската територия на НАТО в продължение на десетилетия се фокусираше върху военния еквивалент на поставянето на барикади. Но след почти пет години война на Москва в Украйна, стратезите на НАТО казват, че руско нахлуване няма да бъде осуетено само чрез възпрепятстване на настъплението.

Възпирането на конвенционалните сили на Кремъл сега изисква по-активна превенция или, на военен език, отказ. Това включва не само взривяване на войски, които биха могли да преминат през границите, но и удари по военни бази, складове за доставки и промишлени съоръжения зад фронтовата линия, на руска територия. Гринкевич наскоро изложи подхода в реч за своята "теория за победата", обяснявайки, че отбранителните сили на НАТО първо ще блокират първоначалната вълна от всяка атака и след това ще предприемат последващи действия. Ако офанзивата продължи, каза той пред публика във Варшава, "ще разбием системата за водене на бойни действия срещу нас", като ударим както настъпващите сили, така и "всичко, което поддържа, поддържа или контролира тази сила". Ескалацията до ядрени оръжия не е в стратегията.

Централното място в плана е високоточното оръжие за дълбок удар

– както висок клас, така и по-евтино. САЩ напоследък модернизират и разширяват гамата си от прецизни ракети за дълбок удар, включително крилати ракети Tomahawk и ракети Atacms, като същевременно разработват нови системи. Европейските съюзници, които изостават, се надпреварват да въвеждат нови модели и да увеличат малките си запаси от крилати ракети Storm Shadow, Scalp и Taurus. В цяла Европа са обявени поне 48 нови нискобюджетни проекта за крилати ракети, включващи 20 производители, според Фабиан Хофман, старши изследовател в Норвежкия институт за отбранителни изследвания, специализиран в ракети. Кога някой от тях ще достави оръжия, е отворен въпрос. Много от тях няма да се материализират и дори тези, които напреднат, ще се нуждаят от години. Дефинициите за "дълбоко" варират от около 100 мили до стотици мили, но в общи линии се отнасят до цели далеч зад фронтовата линия. В бойни действия ракети с голям обсег, ракети и дронове биха били използвани за поразяване не само на традиционни военни цели на големи разстояния – като отдалечени летища или армейски комплекси – но и на руски промишлени съоръжения, критична инфраструктура и ресурсни бази, които се намират на хиляди мили от границите на НАТО.

Подходът – често описван като удряне на стрелец с лък, а не като предпазване от стрели – е подход, който Украйна е предприела срещу Русия. Използвайки все по-мощни оръжия, включително разработените в страната крилати ракети „Фламинго“, Киев нанесе удари по отдалечени руски военни и икономически активи, като производители на ракетно гориво, заводи за батерии за дронове, петролни рафинерии и центрове за данни. Това е и подход, който САЩ използваха срещу Иран тази година.

Междувременно Русия нанесе значително по-голям брой удари с голям обсег по Украйна, съчетавайки прецизни атаки срещу стратегически цели с мащабно разрушаване на граждански обекти. Украйна изпитва недостиг на предоставени от Запада ракети-прехващачи за собствена защита, поради което все повече разчита на „проактивна отбрана“ чрез удари по дълбокия тил на Русия, заяви Альона Хетманчук, посланик на Украйна към НАТО.

Ключов урок за НАТО от войната в Украйна е, че „отбраната означава също и нанасяне на ответни удари“, а прецизните атаки по дълбокия тил са съществена част от това, отбеляза в интервю полският генерал-майор Иренеуш Новак. Макар че военните лидери в НАТО вече възприемат концепцията за „отбрана чрез възпиране и недопускане“ (denial) като доктрина, много стратези се питат дали европейските политици биха се осмелили да одобрят ответни удари по дълбокия тил на Русия в случай на нейно нахлуване.

Военните планове, подобни на този на Гринкевич, имат за цел да направят ударите по дълбокия тил на противника практически автоматични в отговор на руско военно нападение. Те също така целят да разяснят защо е необходимо натрупването на запаси от такива оръжия.

Украйна показа, че големите количества високоточно оръжие са от жизненоважно значение,

тъй като с продължаването на конфликта постоянно се появяват нови цели. Поразяването на стационарни обекти, като например заводи, е сравнително лесно, но те могат да бъдат преместени на различни, скрити места – точно както направи Украйна. От друга страна, мобилните цели, като пусковите установки, могат да бъдат още по-трудни за поразяване, тъй като са малки и постоянно променят позицията си. Ударите по дълбокия тил имат история още от Втората световна война, когато и двете страни са разчитали на пилотирани бомбардировачи. Една от мисиите на американската авиация е насочена срещу петролни находища под нацистки контрол, разположени дълбоко на територията на Румъния. Германия въвежда в употреба първите в света военни ракети с голям обсег – V-1 и V-2, които изсипва над Великобритания и различни инфраструктурни обекти, включително белгийското пристанище Антверпен – ключов логистичен възел за съюзниците след десанта в Нормандия. Нито едно от тези оръжия не се отличава с надеждна точност. По време на Студената война балистичните ракети стават по-точни, но остават масивни и сложни за изстрелване. Високоточните удари по цели в дълбочина на противника правят своя впечатляващ дебют по време на първата война в Персийския залив през 1991 г., когато САЩ използват стотици ракети "Томахоук". Те летят хоризонтално, задвижвани от малки реактивни двигатели, за разлика от балистичните ракети, които използват ракетни двигатели. Оттогава насам САЩ, техните съюзници и противници разширяват арсеналите си от крилати ракети, разработват високоточни ракети (като ATACMS, изстрелвани от американските системи HIMARS), а напоследък границата между дроновете и ракетите започва да се размива. Командването на НАТО посочва, че за да се подготвят за евентуален конфликт – и, надяват се, да го възпрат – е необходимо бързо да разширят арсеналите си за нанасяне на удари в дълбочина.