Век по-късно последният руски цар още предизвиква дебати

Светец, тиранин с ръце, изцапани с кръв, некомпетентен държавен глава или просто жертва на историята? Сто години след абдикацията на Николай Втори и идването на болшевиките на власт Русия продължава да води дебати за наследството на последния си цар, пише Франс прес.

"Няма консенсус в руското общество и сред историците за Николай Втори", обобщава Борис Колоницки, професор по история в известния Европейски университет в Санкт Петербург.

Най-ревностните православни християни почитат канонизирания представител на династията Романови, много руснаци смятат, че той е част от миналото, а повечето историци критикуват слабостта на неговата политика.

Близо половината от участниците в публикувано през февруари проучване на независимия социологически център "Левада" обаче казват, че гледат благосклонно на последния руски цар.

Що се отнася до Владимир Путин, той де факто реабилитира частично Николай Втори и по-общо наследството на руските императори, охулено от съветските власти, намирайки си място в историческата приемственост на монарсите и техните наследници, генералните секретари на Комунистическата партия на Съветския съюз.

Държавният глава откри статуи и изложби в чест на Романови. През декември той зададе тона, обяснявайки, че стогодишнината от революциите от 1917 г. трябва да стане повод за помирение.

Канонизация

За последния пряк наследник на Романови, който живее в Русия, Пол Куликовски, абдикацията на Николай Втори остава обвита в мистерия. "Лесно е можело тя да бъде избегната", обясни пред АФП внукът на една от сестрите на последния руски цар.

"Той е бил изолиран и нито семейството, нито приятелите му са били около него в този съдбоносен момент", отбелязва този 56-годишен мъж, който няма илюзии за бъдещето на Романови в съвременна Русия.

Той цитира по този повод проведено наскоро проучване на общественото мнение, според което само 20 процента от руснаците искат връщане на монархията.

"Дори монархията да бъде възстановена, нищо не указва, че Романови трябва отново да управляват, и така ми е много добре", добавя този мъж, който е израснал в Дания, преди да се ожени за рускиня.

На власт от 1894 г. и разтърсен от революционния устрем през февруари 1917 г., Никола Втори абдикира на 2 март по Юлианския календар (15 март по нов стил) в Псков - малък град близо до Санкт Петербург.

След Октомврийската революция болшевиките арестуват сваления цар и семейството му и ги екзекутират в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г.

Днес Николай Втори е ключова фигура за част от руските православни християни, тъй като всички екзекутирани представители на династия Романови са били канонизирани като мъченици.

Предстоящото излизане на филма на Алексей Учител "Матилда", който проследява романса между Николай Втори и една балерина, предизвика гнева на православните традиционалисти, които стигнаха дотам да заплашат да подпалят киносалоните, които го показват.

Наскоро монархисти обявиха, че от бюст на Николай Втори в Крим капят сълзи - чудо, което обаче бе отречено от Църквата.

Двойственият статут на Николай Втори се отнася и за неговото семейство. Открити през 2007 г., предполагаемите тленни останки на царевича Алексей и сестра му Мария не може да бъдат погребани, докато Църквата не се произнесе за съдбата им, и са съхранявани временно в кутии в Държавния архив.

Останалите членове на семейството, чиито тленни останки бяха намерени през 1991 г., бяха погребани през 1998 г. с церемония, на която присъства първият руски президент, Борис Елцин.

Лош политик

Народната памет си спомня за "Кървавия Николай", който е виновен за стрелбата по мирни демонстранти по време на революцията от 1905 г.

Историкът Кирил Соловьов разказва една модерна по съветско време шега, че Николай Втори е направил повече за революцията от Ленин.

Той допълва, че политическата криза е била неизбежна, но революцията е можело да бъде избегната, ако царят е бил извършил радикални промени през 1917 г.

Според Борис Колоницки царят "просто не е бил добър политик". "Той не е искал реформи. Бил е верен на своите вярвания на заклет монархист", отбелязва историкът.

"Не съм сигурен, че дори един добър политик би съумял да преведе руския кораб през тези рифове. Предизвикателството е било огромно", прави обаче уговорка Колоницки, отбелязвайки, че Първата световна война е усложнила допълнително ситуацията.

Николай Втори е бил "много вироглав", но е имал малък авторитет и е имал лоша преценка, когато е назначавал своите съветници. "Той е искал да бъде автократ, но не е имал характера на автократ", обяснява Колоницки.
 

/БТА/