Тръмп и Северна Корея – рисковете се увеличават

Севернокорейската ядрена програма от десетилетия е източник на дълбоко безпокойство в международен план - и не без основание. Въпросът не е в това, че режимът бил непредсказуем и ирационален, каквато е налаганата популярна представа. Тъкмо напротив, той е доказал привързаността си към постепенно развитие на оръжейни програми и е пресметнал нещата така, че да използва това развитие, за да си гарантира оцеляването и да извлича ползи, например под формата на хуманитарна помощ.

Прекомерните заплахи, оръжейни изпитания и други провокации от негова страна заслужават да се вземат под внимание, ако не заради моментите, в които се появяват, или заради естеството им, то заради тяхната повторяемост.

След неуспеха на споразумението "хуманитарна помощ срещу премахване на ядрените оръжия", а впоследствие и на шестстранните преговори по въпроса, международната общност се противопостави на програмата и не можа да стигне до смислени решения за нея, пише в редакционна статия вестник "Гардиън".

В това време Северна Корея напредва към постигането на целта да се сдобие с ракета с голям обсег с ядрена бойна глава, която да може да достигне САЩ. Екипът на Обама, чието "стратегическо търпение" не беше политика, а по-скоро признание, че не разполага с никаква политика по въпроса, предупреди новото американско правителство, че Пхенян е приоритет номер едно за националната сигурност. Нормално е всеки нов подход да бъде приветстван.

Но Тръмп не е нормален президент. Начинът, по който Белият дом би подходил към ядрената програма на Пхенян, все повече се превръща в по-голяма причина за безпокойство, отколкото самата програма.

Изявлението на Тръмп, че ще действа сам, ако Китай не помогне за справяне с проблема, е силно притеснително, особено с оглед на думите на държавния секретар Рекс Тилърсън, че военните опции все още са на масата. Съюзниците са сериозно обезпокоени.

Едва ли може да се преувеличи опасността от нанасяне на превантивен удар. Доста малко вероятно е САЩ да са в състояние едновременно да установят и унищожат всички обекти на ядрената програма и използваните за нея материали - особено предвид това, че Северна Корея вече разполага с капацитет за изстрелване от мобилни установки.

Не бива да се смята, че режимът ще рухне или ще направи отстъпки просто ей така, ако лидерът му изчезне от картинката. Висшите членове на севернокорейското ръководство може да решат, че както и да се развият нещата, перспективите за тях при всички положения ще са нерадостни. Гъсто населени райони на Южна Корея - включително Сеул - и Япония, и двете съюзнички на САЩ, са на един хвърлей място. Дори конвенционални оръжия са в състояние да опустошат тези страни.

Мигът на изказването на Тръмп, броени дни преди срещата му с неговия китайски колега Си Цзинпин в Мар-а-Лаго тази седмица, говори за това, че то трябва да бъде разчетено основно като опит за натиск върху Китай. Прегледът на американските опции за Северна Корея, изготвен от съветниците му по национална сигурност преди срещата с китайския президент, клони по-скоро към санкции и убеждаване на Пекин да направи повече по въпроса. Сред другите възможности е засилването на противоракетната отбрана на Япония и Южна Корея, което и без това е щекотлива тема за Китай.

Отношенията на Пекин със съюзника му Пхенян винаги са били обтегнати и се обтягат все повече. Но Китай няма как да постави на колене Северна Корея и макар да е в състояние да причини краха й, той все пак не желае неговият съсед да се превърне в провалена държава.

Алтернативите за гражданска война във въоръжена с ядрено оръжие страна - която би предизвикала бежански наплив през границата - или за обединение на Корея, което би довело до поява на американско военно присъствие по границите на Китай, не изглеждат особено привлекателни.

Непредсказуемостта на Тръмп може и да е завладяла умовете в Пекин. Но ако той си въобразява, че Си изведнъж ще смени курса - особено при положение че САЩ също отправят остри послания по отношение на търговията и обстановката в Южно- и Източнокитайско море - е добре да си помисли отново.

Китай може и да склони да направи живота на Северна Корея труден, ако Тръмп отхлаби позицията на други фронтове. Но нито една от големите цели няма да може да бъде постигната лесно.

Американският президент може да има други мерки предвид: да постави под натиск китайските компании, които имат делови отношения с Пхенян; да продължи използването на кибер и електронни ресурси за спъване на ядрената програма; а може би дори преговори. Като кандидат за президент той беше заявил, че би седнал на по хамбургер с Ким Чен Ун. Най-добрата възможност за замразяване - но за жалост не и за край - на севернокорейската ядрена програма е чрез преговори, колкото и непривлекателна да е тя.

Но съветниците на Тръмп в момента омаловажават тази възможност. Суетността и унизителният му неуспех (може би за добро) да замени закона на Обама за достъпни здравни грижи (Обамакеър) със сигурност повишава риска от това той да търси някаква категорична "победа", която да го направи да изглежда силен. Както изглежда, неговото виждане за изкуството на сделката е да принуждаваш другите да отстъпят.

Всичко това отмества вниманието от смислените действия, които в идеалния случай би следвало да се предприемат заедно с другите страни, и може да доведе до безразсъдни, дори разрушителни действия. Анализаторите отбелязват, че Ким Чен Ун показва същата склонност като баща си към стратегически ескалации на напрежението, но предупреждават, че не е ясно дали знае как след това да стигне и до деескалация. Опасенията са, че е възможно същото да бъде казано и за Доналд Тръмп.

/БТА/