Без свинско за обяд, без плуване... Носи ли Германия бурка?

Какво представлява шериатът (ислямското право)? И каква е ролята му в Германия? Тези въпроси се обсъждаха и много преди германският вътрешен министър Томас де Мезиер да обяви, че "Германия не носи бурка".

Още през 2006 г. тогавашният баварски министър-председател Едмунд Щойбер заяви пред привържениците на ХСС: "В Германия спазваме конституцията, а не шериата". Четири години по-късно тогавашният президент Кристиан Вулф обяви, че "ислямът е част от Германия". Оттогава насам темата е остро актуална, особено поради увеличилия се брой мюсюлмански пришълци и поради амбициите на десните популисти в годината на важни за страната избори, пише "Дойче веле".

Конференцията на франкфуртския изследователски Център „Глобален ислям” (FFGI) пространно осветли сферите, в които има конфликт между шериата и конституцията. Впрочем понятието "шериат" се тълкува по много различни начини. Юристът и ислямовед Матиас Рое подчертава, че с шериата могат както да се потъпкват, така и да се обосновават човешки права.

Рое вижда известни области, в които германското право допуска някои от ислямските принципи - например в семейното право. В същото време, тези сфери са твърде ограничени. В Германия например чисто религиозните бракове, както и частните разводи са невалидни. Когато ислямисти от салафистките среди игнорират германското право, защото следвали божествения правов ред, това е "фронтална атака срещу правовата държава, на която трябва съвършено категорично да се противопоставим", изтъква експертът.

Репресивни тенденции и в Европа

Колкото и различно да се тълкува шериата, различията се заличават, когато той се практикува в ежедневието като система от норми. До този извод стига Сюзане Шрьотер, която е директорка на Центъра "Глобален ислям". Тя е изследвала ислямски среди - включително в Германия. По отношение на мястото на жената и мъжа в тези среди Шрьотер констатира следното: "Независимо кое тълкуване на шериата възприемат, в ислямските среди неизменно важат следните две правила: мъжът и жената не са равнопоставени, а мъжът - е ясно привилегирован".

Тревожна тенденция, според експертката, е това, че в преди либерални и отчасти секуларни ислямски общества като Индонезия все повече се налагат архаични тълкувания на Корана и шериата. В Европа обаче също се наблюдават тенденции за налагане на репресивен ислямски светоглед, посочва експертката.

Репресивният ислям се налага в социалните среди най-вече там, където има концентрация на мюсюлманско население – в мюсюлманските квартали на Великобритания, но и във френските крайградски гета. "Кафенетата и ресторантите в определени квартали например изобщо вече не се посещават от жени. По време на Рамазана всичко е затворено. По улиците в тези квартали няма да видите незабрадени жени", посочва Шрьотер.

Германия е твърде далеч от подобна ситуация, но и там натискът над мюсюлманските девойки да носят забрадки и да се подчиняват на мъжа се засилва. Срещу тях се упражнява принуда, снимат ги, ако ходят без забрадка, слагат снимките им в интернет.

"Дъщеря ти е морално пропаднала"

И после пишат на родителите: "Дъщеря ти е морално пропаднала", изтъква експертката. Тя пледира за единен подход към претенциите на онези мюсюлмански родители на ученици, които изискват за тях специални отстъпки в училище – например да бъдат освобождавани от часовете по плуване или да не им се сервират ястия със свинско месо в училищния стол. Когато нещо не отговаря на техните искания, родителите мюсюлмани нерядко упражняват масивен натиск срещу учителите и училищното ръководство, казва Шрьотер.

Възможно е тези конфликти да се усилят. Арабските страни от Персийския залив поощряват с петролните си милиарди разпространението на един крайно консервативен ислям в света и по тази причина на много места в ислямския свят се налага мнението, че официалното право трябва да се съобразява с шериата. Това се отнася и до страни, от които в Германия са дошли много мигранти.

Американският изследователки център Пю публикува през 2013 година данни от 39 страни. Според тези данни 99% от афганистанците, 91% от иракчаните и 83% от мароканците подкрепят шериата. Повечето от анкетираните обаче се застъпват за въвеждане на шериата главно в семейното и гражданското, а не в наказателното право.