Зеленчукови градини в училища в Сирия, за гладните деца

Училищни дворове в Сирия са превръщани в зеленчукови градини, където децата, страдащи от недохранване заради продължаващата шест години война, могат да се учат да отглеждат и после да ядат патладжани, марули, чушки, зеле и краставици.

Традиционната сирийска кухня е богата на зеленчуци. Основните й съставки включват хумус, агнешка кайма, сготвена с кедрови ядки и подправки, хубави и разнообразни салати, яхнии със зелен боб, бамя или тиквички и домати, зелеви сарми и сърцевина от артишок.

Шестгодишната война обаче променя това за голяма част от населението, а мнозина сега преживяват главно с хляб или хранителна помощ. По данни на ООН безработицата в момента е над 50 процента, а почти 70 процента от населението на страната, която някога беше сравнително богата, живее в крайна бедност, пише Алекс Уайтинг, Фондация Томсън Ройтерс.

"Продължаващата криза в Сирия оказва опустошително въздействие върху здравето и храненето на цяло поколение деца", каза и.д. представител на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за Сирия Адам Яо във вторник преди началото на новата учебна година.

ФАО помага на около 17 начални училища в области, контролирани както от правителството, така и от опозицията, да засаждат овощни и зеленчукови парцели с площ 500 квадратни метра в съсипани от войната райони, включително Алепо, Хама, Хомс, Идлиб и околностите на Дамаск.

Малките деца често са най-уязвими на недохранване при криза, което може да има сериозни и дълготрайни последици за техния растеж и бъдещо развитие.

"Доброто хранене е първата защита на детето срещу широко разпространени заболявания и е важно, за да може детето да води активен и здравословен живот", добави Яо.

Досега началните училища, започнали засаждането през май, са произвели 12 тона плодове и зеленчуци. Очаква се скоро още 35 училища в Алепо и селските райони около Дамаск да започнат да преобразяват своите дворове.

Цените се увеличават, производството намалява

От началото на войната цените на храните се увеличават, селскостопанското производство рязко намалява, а страната сега разчита на внос на храна, за да запълни недостига. Превозването на храна в страната също става трудно и скъпо.

Около 13,5 милиона души в Сирия имат нужда от хуманитарна помощ. От тях 7 милиона не са в състояние да задоволят основните си нужди от храна.

Близо 5 милиона души получават международна хранителна помощ, но не всеки нуждаещ се може да бъде достигнат, а Световната програма по прехраната казва, че й се налага да намали количеството на калориите в своята семейна хранителна кошница заради недостиг на финансиране.

"Дарителите са щедри, но не знаем колко дълго могат да продължат да бъдат щедри и да разчитат на парите на данъкоплатците", заяви Яо от ФАО пред Фондация Томсън Ройтерс.

Уязвими семейства получават помощ от ФАО, за да отглеждат храна у дома, така че да не са толкова зависими от хранителната помощ.

"Хранителната помощ е много важна, но би трябвало да съчетаваме и двете неща, така че хората сами да си отглеждат храна и постепенно да оставят хранителната помощ", каза той.

В страна, където повече от половината население е принудено да избяга от домовете си, а мнозина се местят по няколко пъти, инвестирането в земеделие помага на хората да се установят някъде, докато там е безопасно, добави Яо. "Земеделието се превръща в надежда за (мнозина), защото могат сами да си отглеждат храната и да преживяват, дори в обсадените райони".

/БТА/