Киев и Москва в спор за културното наследство на Крим

Два кораба се носят тихо по гладкото море . . . Независимо от спокойствието, което излъчва картината "Лунна нощ" на художника от 19-и век Иван Айвазовски, тя е в центъра на неравна битка между Киев и Москва за културното наследство на Крим.

По искане на Украйна Интерпол добави миналия месец платното заедно с още 51 творби на живописци като Иван Шишкин и Исак Левитан към списъка на произведения на изкуството, които се смятат за откраднати.

Властите в Киев уверяват, че тази колекция на стойност над един милион евро тайно е била изнесена от Украйна в Крим малко след анексирането му от Русия през март 2014 г. Днес творбите се намират в художествения музей на Симферопол, столицата на полуострова, пише Франс прес.

Според украинските власти Москва си е присвоила общо повече от 1,2 милиона музейни експоната, поемайки контрола върху Крим след намесата на руски специални сили и референдума за присъединяване, оспорван от Киев и Запада.

"Това е неоценима загуба за Украйна", коментира пред АФП Микола Яковина, оглавяващ украинския клон на "Синия щит" - организация, която закриля културното достояние на планетата.

"Набирали хора"

Начинът, по който руснаците са получили картината на Айвазовски и другите 51, остава забулен в тайна.

Когато през февруари 2014 г. в Крим се разполагат руските специални сили, творбите се намират извън полуострова, в югоизточния украински град Мариупол, за да бъдат показани във временна изложба. Украинските власти уверяват, че тогава те са били тайно върнати в Крим.

Ръководителят на Крим Сергей Аксьонов заяви, че негови служители са "набирали хора" в Украйна, които да съдействат за връщане на платната.

През септември украинското правосъдие започна криминално разследване срещу дирекцията на музея в Мариупол и двама заподозрени бяха арестувани, а трети сега се намира в Крим. Заплашват ги присъди до 12 години затвор.

Но въпреки арестите и списъка на Интерпол, докато Крим е под контрола на Русия, Украйна няма голям шанс да види пак колекцията.

Случаят далеч не е единствен повод за разногласия между украинските и кримските музеи след анексията на полуострова.

В края на 2016 г. например холандски съд реши, че безценни археологични находки, дадени от Крим назаем на амстердамски музей малко преди анексията, трябва да бъдат върнати на Украйна, а не на музея - първоначален собственик.

Москва тутакси заклейми това погазване на принципите за музеен обмен и на "правото на кримския народ върху неговото културно наследство".

Исторически личности

В по-общ план Киев и Москва редовно подновяват спора си за богатото културно наследство, което споделят, и за исторически личности от миналото.

Многовековна история свързва руския и украинския народ - от Киевска Рус, средновековната славянска държава, заемала част от територията на Украйна и на днешна Европейска Русия, до Руската империя, а после и Съветския съюз.

След кратък период на независимост в началото на 20-и век Украйна окончателно се отделя от Русия с разпадането на СССР през 1991 г.

Едно от последните спречквания между Киев и Москва бе свързано например с княз Владимир - внушителен паметник на този владетел бе открит през ноември на две крачки от московския Кремъл.

В украинската столица, където статуя на този влиятелен монарх от 10-и век, княз на Киев и Новгород, се извисява над р. Днепър, не погледнаха на това с добро око.

През май Владимир Путин отново предизвика възмущение в Украйна, когато бе приет във Версай от Еманюел Макрон и спомена там за Ана Киевска - средновековна княгиня, станала кралица на Франция.

Властите в Киев обвиниха тогава руския президент, че иска "да открадне" Анна от историята на Украйна.

През юни украинският президент Петро Порошенко на свой ред стъписа Москва с уверението, че художникът Иван Айвазовски, роден в Крим, с баща и майка арменци, широко известен като руски творец, бил "част от украинското културно наследство".

/БТА/