Не исках на всяка цена да напусна родината си България, но...

Защо в Мюнхен има толкова много български студенти? И какви са плановете им: да останат в Германия или да се върнат в България? "Зюддойче Цайтунг" ни среща с двама от българите в Мюнхен.

В началото на статията, цитирана от Дойче веле, авторката Виктория Шпинрад пише: „Когато някой спомене България, човек веднага си представя бедност, надничари или пък евтина почивка на Черно море. Малцина знаят обаче, че България е и страна на „изтичащите мозъци" - напускат я много способни хора, като сериозна част от тях идват да следват медицина, информатика или икономика в престижния мюнхенски университет „Лудвиг Максимилиан". Студентите от малката балканска страна са четвъртата по големина група в университета - след австрийците, китайците и италианците. „При нас българите винаги са били силна група", обяснява Щефан Лаутербах, шеф на отдел „Международни връзки“ в университета."

"Мюнхен е новият ми дом"

По-нататък авторката ни среща с 21-годишния Вергил Мавродиев от София, който учи четвърти семестър медицина. „Мюнхен е новият ми дом", казва Вергил пред репортерката. За да влезе в един от най-трудно достъпните германски университети, Вергил е трябвало да представи отлична диплома. А неговата била тъкмо такава.

Вергил е завършил софийската гимназия „Константин Гълъбов", която се смята за една от най-добрите в България, отбелязва авторката на статията. Всяка година в Немската гимназия кандидатстват около 2 500 деца, а онези, които успеят да влязат, от осми клас нататък учат по 20 часа седмично на немски език.

„След една година вече говорят езика", обяснява Беате Бергман, която отговаря за обучението по немски в софийската гимназия. И добавя, че в горните класове учениците вече четат Гьоте и Шилер. Но защо толкова много държавни училища в една страна в периферията на Европа тъй целенасочено подготвят учениците си за следване в германски университети? „България е малка страна", казва Бергман и добавя: "Относително малочисленото ѝ население винаги е залагало на чуждите езици".

Вергил Мавродиев разказва пред репортерката на "Зюддойче Цайтунг", че всъщност бил доволен от следването си в България, но преценил, че в Мюнхен грижата за студентите и оборудването са по-добри. "Особено по анатомия", казва младият българин и обяснява, че не искал на всяка цена да се махне от родината си. „Никой не иска непременно да напусне България", казва Вергил и добавя, че в България също може да си живее добре. Българската култура не му липсвала особено, затова пък дядо му и баба му понякога му изпращали колети с лютеница и сирене.

„Но как ли млади хора от най-бедната страна в ЕС успяват да се справят с живота в Мюнхен, който е един от най-скъпите градове в света?" - пита се репортерката. Вергил Мавродиев ѝ обяснява, че университетската му такса не е много по-висока от разходите в София, а освен това имал късмета да получи стая в общежитие. Други български студенти обаче трябвало да си тръгнат, защото не успели да си намерят квартира, която им е по джоба.
Вергил разказва, че освен това изкарвал по малко пари с почасова работа.

Много харесвал баварската култура и многобройните бирени фестивали: „Германците изобщо не са толкова затворени, колкото очаквах", казва той. Досега не се е натъквал на враждебност заради произхода си: „Напротив, колегите ми винаги ме подкрепят".

Въпреки всичко обаче Вергил не е доволен от реномето на своята родина в Германия. „Уви, повечето българи тук са без образование, а ритникът в берлинското метро отново предизвика лоши чувства към България", оплаква се младият българин.

Да се върна или да остана?

По-нататък в статията се запознаваме с още една мюнхенска българка. Ирена Гълъбова пристига в Мюнхен през 2004 година. Междувременно е завършила специалностите „Комуникации" и „Социология".

Пред репортерката тя обяснява, че в България образователната система е много „по-пропусклива" от германската, а в езиковите гимназии влизат всякакви деца - както от заможни, така и от работнически семейства.

Ирена се чувства много добре в Мюнхен, най-вече заради високото качество на живот. "Рядко съм се чувствала толкова силно привързана към един град", казва младата българка, но добавя, че в последно време атмосферата се е променила. До 2015 година Германия я учила на толерантност, но в хода на дебатите около бежанците все по-често усещала и враждебност. Първоначално нямала никакво намерение да се прибира в България, но промяната в настроенията обърнала и нейните нагласи. Затова Ирена не изключва един ден да се върне в България.

Вергил Мавродиев е на друго мнение: младият българин иска да работи в Германия. Не на последно място заради много по-доброто заплащане, отколкото в България, където един лекар печели около 900 евро месечно.

Авторката на статията не е открила благонадеждна информация за това колко от българските студенти в Мюнхен се завръщат в родината си, но припомня, че през последните 30 години населението на България е намаляло с около два милиона души.

Беате Бергман от Немската гимназия в София казва в тази връзка, че в България се завръщат най-вече специалисти по информатика. А Вергил Мавродиев? „Проблемите с корупцията продължават, нищо в страната не се променя, напредъкът е твърде бавен", казва Вергил и добавя: „Пределно ясно ми е, че ние, абсолвентите, сме нужни у дома. Но тук също".