Приятели на инат – Владимир Путин и Реджеп Ердоган

За да натрие носа на "арогантните“ партньори от НАТО, Ердоган реши да закупи руски противовъздушни ракети - напук на протестите от ЕС и САЩ. Само изблик на инат или нещо по-сериозно се крие зад това?

И двамата смятат, че незаслужено ги подценяват. И на двамата Западът периодически им обръща гръб. И двамата обичат да се показват като „силни мъже" пред публиката си и често повтарят, че са приятели.

Много е общото между тях – между президентите на Русия и на Турция, пише Дойче веле. През последните седмици зачестиха сигналите, че Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган подготвят партньорство: двустранната търговия се увеличава, военните и тайните служби на двете страни си сътрудничат в Сирия.

В същото време и двамата президенти продължават своите дипломатически войни срещу ЕС и САЩ: Вашингтон и Анкара прекратиха, например, взаимното издаване на визи. Турция вкарва в затвора германски журналисти и правозащитници и игнорира както протестите на Берлин, така и законите. Бойци, подкрепяни от Москва, участват във военни действия в Източна Украйна. Кремъл дори не желае да обсъжда въпроса за анексирането на Крим, но настоява Западът да свали санкциите срещу Русия.

Врагът на моя враг е мой приятел?

Меко казано, Путин и Ердоган имат проблем както със Запада, така и с международното право. И един съюз помежду им е нещо съвсем близко до ума. За да натрие носа на арогантните, според него, партньори от НАТО, Ердоган дори реши да закупи руски противовъздушни ракети – напук на всички протести от Брюксел и от Вашингтон.

Какво ли обаче донесоха на Ердоган публичните изблици на гняв, демонстративното му възмущение срещу Запада или пък съмнителното приятелство с Русия? Нищо.

Международните политици – както в Берлин, така и във Вашингтон – не обръщат внимание на прикритата заплаха на Ердоган, че ще подобри отношенията с Русия и така всъщност ще смени отбора. Те вярват, че Ердоган ще се успокои (по-скоро в близкото, отколкото в далечното бъдеще) и ще постави интересите на страната си над своето его.

Защото, дори ако установи още по-тесни връзки с Русия, от икономическа гледна точка Турция не може да спечели там дори частица от онова, което би изгубила на Запад. Борсите вече сурово наказаха  външнополитическите маневри на Ердоган. Печатането на пари така и така е единственият фактор, който поддържа турския икономически ръст. Западните туристи вече избягват Турция - и това личи включително и по многобройните затворени сергии из истанбулските пазари. Германските летовници все по-често потеглят към Гърция или Испания. Колко ли дълго ще издържи турският президент?

Подобна картина наблюдаваме и в Москва. Вярно, че напоследък германската икономика инвестира малко повече в Русия, но двустранната търговия е далеч под равнището от 2014 година. Санкциите си казват думата. Ако направим една трезва оценка, икономическите връзки на Русия в източна посока могат да бъдат само добавка, но не и заместител на добрата търговия с Германия и с ЕС.

Времето работи в полза на Запада

В „надборването" с Турция и с Русия времето  работи в полза на Запада. Защото партньорството между двете държави не е и чак толкова близко. Напротив. Москва е разочарована, защото по време на посещението си в Киев Ердоган заяви, че Крим е част от Украйна. Да, Ердоган поръча руската противовъздушна система, но досега е платил само капарото. Сделката винаги може да се провали. Та нали турският президент с труд прикрива яростта си от това, че Русия и до ден-днешен забранява вноса на турски домати и други стоки.

Противоположни са интересите на двете държави и в Сирия: Москва държи на президента Асад, Анкара иска да го събори. Между другото, навремето Асад и Ердоган бяха големи приятели. Даже караха семейните си почивки заедно. Минало-бешело. Така е то с политическите приятелства.