Несбъднатите мечти и бедността: В "оранжерията" на Европа – Андалусия

Всяка сутрин в Ел Ехидо, малък град в южна Андалусия, повече от двейсетина работници с мигрантски произход се събират с надеждата, че фермерите ще дойдат и ще наемат някои от тях за един ден работа в оранжериите. "За пети пореден ден съм тук. Много е трудно да те вземат на работа Всеки ден стоим и чакаме, обикновено от 6:00 до 9:00 часа, след това се прибираме вкъщи", разказва 47-годишният Абдеразак от Мароко.

Провинция Алмерия, където се намира Ел Ехидо, произвежда всяка година около 3, 5 милиона тона плодове и зеленчуци в над 31 000 хектара оранжерии. Продукцията, която се отглежда в това гигантско "море от пластмаса" (с този прякор е известен регионът), от дребни фермери и от мултинационални корпорации, се изнася и достига до рафтовете на супермаркетите в Германия, Великобритания и други европейски страни. За мигрантите от Африка регионът е една от вратите към Европа. Според данни на местните власти, миналата година повече от 400 кораба са пристигнали в испанския град. На борда им са се намирали около 12 000 мигранти, които са се присъединили към над стоте хиляди души, работещи в селското стопанство в Алмерия, пише "Deutsche Welle".

Хосе Гарсия Куева е синдикалист в Андалуския съюз на фермерите SOC-SAT. Той разказва, че работниците - мигранти често са експлоатирани и не са в позиция да изискват по-добри условия на труд. "Проблемът е, че испанските закони не се спазват, това трудно може да се промени, защото работодателите са свикнали да нарушават закона: имигрантите често работят без договори и социално осигуряване, заплащането им е между 32 и 40 евро на ден - вместо минимум 55 евро, а в оранжериите много от тях са в изложени на токсини.", обяснява Гарсия Куева и споменава младия марокански работник, починал наскоро, вероятно вследствие на отравяне с пестициди.

Мизерни условия и несбъднати мечти

Много от мигрантите, които работят в оранжериите, живеят в т. нар. "chabolas" (букв. “бараки”) или бедняшките квартали на Алмерия. През февруари взривена газова бутилка разрушава части от квартала, в резултат на което повече от 120 души остават на улицата. Самите колиби, в които живеят работниците, представляват дървени постройки, покрити със стари пластмасови брезенти, използвани за покриване на оранжериите. В тях липсва течаща вода, а осветлението и отоплението идва от газови бутилки или незаконно прикачени електропроводи.

В оранжерии в региона на Алмерия работятт много нелегални мигранти - при лоши условия и срещу ниско заплащене

Тези бараки, разположени само на няколкостотин метра от оранжериите, са тъжно свидетелство за несбъднатите мечти на мигрантите. "Дойдох тук, защото мислех, че животът в Испания ще бъде по-добър, но в действителност животът тук не струва нищо", разказва Салах Акили. "Живея сам, без жената и децата. 10 години пребивавах като нелегален, защото шефът ми отказа да ми даде трудов договор. През цялото това време не можех да се върна в Мароко, за да видя семейството си".

Според данни на местните власти, 30% от чуждестранните работници в Алмерия нямат документи. Даниел Перес Реше е ръководител на специалното звено в полицията за разследване на фермерите, които наемат работници незаконно. С колегите си той обикаля оранжериите в района, за да търси нелегални имигранти. Перес обяснява, че много често работниците представят чужди документи: "Мигранти, които вече имат необходимите документи и разрешителни, ги заемат или дават под наем на други лица, за да могат и те да работят. В Испания това е незаконно и за подобни постъпки човек може да бъде изправен пред съда."

Фермерите също трябва да плащат глоба до 6000 евро за всеки нелегален работник, твърдят от полицейското звено.

Порочен кръг

Лидия Мартинес Валбрехт и съпругът ѝ Тобиас Юбел са наели парче земя с площ 1,5 декара, където отглеждат чушки и краставици; разполагат с още трима работници от Африка и Източна Европа. Според тях конкуренцията между Турция и Мароко, заедно с нарастващите оперативни разходи, принуждават испанските фермери да търсят други начини за спестяване. "Миналата година имахме печалба от едва 25 000 евро, а тази година ще бъде още по-зле", обяснява Мартинес Валбрехт. Тя уверява, че служителите им получават справедливо заплащане и представя извлечение за техните надници, а съпругът ѝ допълва, че тежката икономическа ситуация принуждава земеделските производители да нарушават закона. "Ако плащате на работниците си по-малко от минималната работна заплата без осигурителни вноски, можете да спестите до 20 000 евро годишно", казва Юбел. "Мисля, че затова някои земеделски производители не се отнасят с работниците си както трябва, не им плащат добре, не им дават трудови договори, не плащат социалноосигурителни вноски… това е един порочен кръг."